Екскурзия до Святите места 2025- Мелник, ,Златолист, Рупите, Сандански, Рилски манастир

Отпътуване от Кърджали в 05.00 часа, пред Дома на културата посока Асеновград-Пазарджик-Самоков- Рилски манастир. Пристигане в Рилски манастир „Успение Пресвета Богородица” – най – внушителният паметник на българската архитектура и най – големият духовен център по българските земи (престой около 2 часа за разглеждане на манастира). В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от 14 век – 19 век, а в музея – много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др. Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.  Сред много зеленина, шум на река, мирис на гора, ще имате възможност за кратка почивка и обяд в някое от китните ресторантчета.
Отпътуване за Мелник – град музей, град история, най-малкото градче в България. Влизаш в града и сякаш попадаш в миналото – живописни къщички с керемидени покриви, тесни улички, каменни пътища и каруци, теглени от тъжни коне, извозващи бъчви с вино. Посещение на църквата Свети Антоний, наричана от местните хора още Свети Андон е единствената с подобно име черква в България, а и на Балканския полуостров.  Посещение на една от винарните в града-Кордопуловата къща. Тя е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, построена през 1754г. от богатата мелнишка фамилия Кордопулови. В приземния етаж на къщата има вкопани изби за вино, в тях се е произвеждало и съхранявало прочутото мелнишко вино. Впечатляваща е вътрешната архитектура на къщата с украси от стенописи, резби и стъклописи.Ще имате възможност за дегустация на вино.Свободно време за разходка.Възможност за организирана вечеря в ресторанта на хотела.Нощувка.

Закуска.Време е за един вълнуващ ден, изпълнен с интересни и стойностни места. Отпътуване за село Златолист. Село Златолист се намира в подножието на Пирин планина, на около 32км от Сандански.  Единият вариант да се стигне до него е през село Катунци, като разстоянието оттам  е около 7 километра. Пътят е асфалтиран, но има и много участъци, където липсва асфалт. Другият вариант е по изградената до селото екопътека, която започва от град Мелник и продължава до Роженския манастир.
В миналото селото е създадено като чифлик, който по-късно се разрастнъл в село, което получило името Долна Сушица.  Местните жители се занимавали, предимно с кираджийство и превозвали руда и обработено и необработено желязо. Името Златолист, селото получава през 1951 година и то е свързано с основния тогава поминък на неговите жители, а именно отглеждането на тютюн.
Селото е известно със студената планинска вода, която тече от старата чешма с пиринчените чучури. То е известно и с винарските изби и с прекрасната природа, но несъмнено най-голямата забележителност тук е църквата „Свети Георги“, която се намира на края на пътя.
Църквата „Свети Георги“ е построена през 1857 година и представлява трикорабна каменна псевдобазилика, която е вкопана в земята.  Отвън тя изглежда много добре поддържана, но вътре е малко сумрачна, може би заради опушените от дима на свещите стени. Въпреки, това в нея влиза много светлина, която се прокрадва през купола. Първото изписване на храма датира от 1876 година. Това, което ще ви направи впечатление бяха не само изобразените по стените светци, но и стенописите, които не приличат на никои други, които сте виждали до сега.

Тук можете да видите изрисуван черен дявол, който язди кон и стреля с арбалет, както и образа на грешница с изгорели гърди. Свети Христофор е нарисуван с кучешка глава, като освен него тук има фигури на много пророци и светци, изобразени в много и ярки цветове.  Пред всяка от иконите има поставени цветя и запалени от вярващите свещи. От така създадената атмосфера лъха много уют и святост.

Чудесата на Преподобна Стойна

Чистият въздух и прекрасната природа и църквата, съвсем не са единствените, заради които хората идват в село Златолист. Историята разказва, че в началото на 20-ти век, тук е живяла Преподобна Стойна,  която се счита за предшественичка на Ванга. Местните дори я смятат за Светица и с умиление разказват истории, за това как е помагала на много хора.

Родена със светското име Стойна Димитрова, Пророчицата е едва на 7 години, когато се разболява от шарка и ослепява. тогава се появява и нейната дарба на пророкува и да лекува хората. Когато семейството ѝ се преселва в България, през 1913 година, Преподобна Стойна решава да остане тук в Златолист, като казва, че прави това, по заръка на самия свети Георги. Тук тя живеела скромно до смъртта си, в една малка стаичка над църквата, където се посветила на Господ и в това да помага на хората.  Казват, че всичко е запазено във вида, в който е оставено преди години – стая, която побира само дървено легло, маса и прозорче. Стая, в която днес се влиза бос.

Върху дървеното легло са оставени купища детски играчки. На стените висят портрети на Преподобна Стойна, многобройни икони и стотици снимки, които са пъхнати във всяка пролука между дъските. На масата в стаята седи и отворената книга на молбите и желанията. Пишеш и без да искаш четеш, написаното преди тебе. Но всички молби си приличат – любов, здраве, пак любов, пак здраве – това са желанията на хората. Дори само да хвърлиш поглед между страниците на тази книга, имаш усещането, че надникваш неканен в света на най-съкровеното. А то се оказва

Добрината ѝ нямала граници.  Местните разказват, как тя лекувала главоболието на възрастните хора , утешавала скърбящите и отчаяните, грижела се за децата и измолвала здраве за всички. След смъртта си, Пророчицата е погребана в двора на църквата, а в нейна памет е издигнат паметник.

Множество поклонници идват на това чудодейно място с надеждата Бог, Свети Георги и Преподобна Стойна да чуят молитвите им за изцеление, рожба, работа, семейни и други житейски проблеми. Смята се, че всеки който обгърне вековния чинар в двора на църквата ще се излекува. А който се полюлее на вързаната на него люлка, ще се изцери от безплодие. По 1 300-годишното огромно дърво могат да се видят стотици прегънати листчета с желания, пъхнати на всевъзможни кътчета по него. В двора се намира и гробът на Преподобна Стойна, където гостите отдават почит на пророчицата.
Може също да отидете и при кладенеца на желанията. Съществува поверие, че ако прошепнете желанието си над него, то ще се изпълни. В църквата посетителите най-напред запалват свещи за здраве и благословение. Вътре хората събуват обувките си и стъпват върху мраморна плоча, която се намира под купола на храма, и се молят на Иисус Христос. Смята се, че това място притежава лечебна сила и молитвите биват чувани.
Отпътуване за Комплекс „Ванга“ – Рупите.
Далеч на югозапад, почти на ъгъла на географската карта на България, близо до планината имаме щастието по нашите земи да се намира едно наистина силно енергийно заредено кътче. Из Родината ни има наистина много места, които трябва да бъдат посетени и безспорно Рупите е едно от тях!
Село Рупите е разположено в Петричко-Санданската котловина и отстои на около 8 километра северно от град Петрич. В землището му се намира местността Рупите.

Mестността Рупите се намира в източното подножие на възвишението Кожух – наречено така, защото в народните представи отдалеч приличал на наметнат кожух. То е част от кратера на вулкан, угаснал преди около един милион години, по нашите земи.

Началото на комплекс “Ванга” е поставено от самата нея с построяването на къщичката през 1970г. и на храма “Света Петка Българска” през 1994г. След смъртта на Пророчицата на 11 Август 1996г. по идея и инициатива на Димитър Вълчев – почетен председател на фондация “Ванга” е създаден комплекс “Ванга” с площ 230дка. Изграждането е осъществено за времето 1997-2014г. Местността заедно с църквата е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Знаковите места в комплекс „Ванга“ са: къщичката на Ванга; Храмът с манастирската част към него; гробът на Ванга; паметникът на Ванга; документалната зала; свещения дом за кръщаване и венчаване; мемориалният кръст, вграден в лавата на угасналия вулкан“ Кожух“;  паркът със зоните за отдих и медитация; чешмата с минерална вода; скулптурата „Белият гълъб“; термалните извори;  любимите токачки на Ванга, гьола с водни костенурки и риби.

В комплекса има безплатен паркинг за автомобили и автобуси. Безплатно е и посещението, разглеждането и заснемането. До храма има магазинче, в което се продават книги за Ванга, DVD с филма на Тома Томов „Тъй рече Ванга“, икони и сувенири, свързани с Храма, Рупите и Ванга.
Къщичката на Ванга
Построена е през 1970 г. Първоначално Ванга я ползва само през деня, а вечер се прибира за спане в гр. Петрич.След 1994 г. поради влошено здраве я обитава постоянно.
От тук на 3 август 1996 г. заминава в Правителствена болница – София, и след 8 дни си отива завинаги от този свят.
В тази къщичка на 6 септември 1984 г. Ванга публично завеща цялото си движимо и недвижимо имущество но Българската държава.
Тук на 4 декември 1994 г. Ванга учреди фондацията, носеща нейното име, и дари на фондацията построения от нея храм „Света Петка Българска“.

След смъртта на Пророчицата на 11 автуст 1996 г., къщичката е запечатана поради оспорване на завещанието от страна на сестра й Люба Гайгурова. Съдът отхвърля искането за отмяна на завещанието, като неоснователно и зачита волята на Ванга. На 25 март 2014 г. с водосвет къщичката е отворена за посетители.
Мемориалният кръст

Направен е от фондация „Ванга“ през 2009 г. по заръка на Пророчицата в памет на загиналите от вулкана Кожух. Кръстът, с размери 30 м дължина и 15 м ширина, е вграден в изстиналата лава на вулкана. Автор и изпълнител на проекта е скулпторът Иван Русев
Паметникът на Ванга

В чест на 100-годишнината от рождението на пророчицата на 3 октомври 2011 г. в комплекса в Рупите е открит паметник на Ванга. Двуметровата скулптура е изработена и дарена от проф. Емил Попов. Внушителната фигура на Ванга, изработена от метал, пресъздава озарената от Бога жена, седнала на пейката пред къщата си, с ръка, опипваща сякаш захарта, и лице, повдигнато към Небето. Паметникът е поставен вляво от храма преди мостчето и носи усещането за мощния дух на Ванга, за нейните послания към хората и спомена за болката, минала през нейното сърце.

Изложбената зала

Изложбената зала „Ванга“ е част от манастирския комплекс, разположен зад храма „Св. Петка Българска“. Открита е на 14 октомври 2012 г. Изградена е по проект на Светлин Русев. Съдържа фотографии от различни периоди от живота на Ванга, нейни знакови мисли и послания към хората. В преддверието на залата се прожектира документалният филм на журналиста Тома Томов „Тъй рече Ванга“
Скулптурата „Белият гълъб“

Скулптурата „Белият гълъб“ е дарение от адвокат Мария Коева за 100-годишнината от рождението на Ванга. Белият гълъб – символ на Святия дух, на Благовещението, на мира и извисената човешка душа, се намира в парка пред храма и напомня на посетителите за тяхното духовно призвание. Ванга казва, че белият гълъб е сакрален символ и когато до човек кацне бял гълъб – това е знак за присъствие и закрила от Небето.
Минералните извори

Близо до „Кръста“, в горната част на комплекса, се намират минералните извори. Водата, която извира там, е 75 градуса със силно съдържание на сяра. Лекува кожни болести, дископатии, жлъчка и бъбреци (пие се в умерени количества). Ванга съветва хората да се потапят в изворите за здраве. В горещите им целебни води плуват водни костенурки и рибки.
Отпътуване за Петрич. Посещение на Историческия музей в града. Музеят е основан през 1966 г. като музейна сбирка. През 2006 г. с решение на Общински съвет е преобразуван в Исторически музей. Доскоро помещаван в читалище „Братя Миладинови”, от май 2022 год. е в новия си дом, намиращ се в Градски парк Петрич.
Музеят е с модерен индустриален дизайн, сред паркова среда, която прелива върху зелените фасади. Иновативни технологии с холограми, 3D възстановки и киоски, зона за отдих и гледане на филми са на разположение на посетителите.

С похватите на съвременната музеология, с много интерактивни и технологични решения са представени най-ценните артефакти, а експозициите са подредени в три основни направления: Археология, История и Етнография.
КЪЩА ВАНГА

Вангелия Пандева Сурчева (по мъж Гущерова) е родена през 1911 г. в град Струмица, по това време в Османска империя. На 12 години Ванга е отнесена от вихрушка при силна буря и по-късно е намерена далеч от мястото, от което е вдигната. Откриват я затрупана с пръст и камъни в една нива. След тази случка Ванга губи зрението си.
Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да посочи лобните им места. Постепенно започват да ѝ приписват пророчески способности.

През 1942 г. се венчава за Димитър Гущеров, родом от петричкото село Крънджилица. Семейната къща в Петрич е построена от съпруга ѝ Димитър през 1947 г., като в него Ванга прекарва живота си. Хиляди хора идвали със своята болка и си тръгвали с надежда. Често са я посещавали различни държавници, културни и спортни дейци. През последните 15 години приема посетители в местността Рупите, но всяка вечер се връща в дома си в Петрич. В своето завещание изказва желанието си домът заедно с вещите ѝ да се превърне в музей.
Целия си живот Ванга отдава, за да помага на хората. Освен материалното, което е завещала, тя ни е оставила много съвети и послания. Със своята мъдрост и добро сърце остава завинаги в сърцата на хората и се превръща в емблематична за град Петрич личност.
Музейната експозиция отваря врати на 5 май 2008 г. Тя включва лични вещи, предмети, подаръци, които Ванга е получавала от благодарни хора. Всички помещения са запазили своята автентичност.
На първия етаж се намира молитвената стая и кухнята, а вдясно, след зимната градина, е стаята, в която Ванга е приемала своите посетители до 1980 г. На втория етаж са гостната, белият салон, спалнята и остъклената тераса, която е служила за отдих.
Национален парк-музей „САМУИЛОВА КРЕПОСТ“

Самуилова крепост се намира на 16 км. западно от град Петрич, посока ГКПП Златарево, границата между България и Северна Македония. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а районът около него е благоустроен и социализиран. От паркинга на обекта към парк-музея ни води красива алея покрай брега на река Струмешница. Археологическият обект „Самуилова крепост” включва 40 консервирани малки землянки и т. нар. „Голяма землянка”, руините на наблюдателна кула и прекрасен природен парк.
Мястото, където склоновете на Беласица и Огражден планина се приближават и образуват Ключката клисура, се населява от древността, но най-бурният период в неговата история е свързан с управлението на цар Самуил (997 – 1014 г.). С оглед засилването на отбраната срещу Византия, българският владетел изгражда цяла система от отбранителни съоръжения, които започват високо от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и стигат до Огражден. От хълма, върху който сега се намира Националният парк-музей „Самуилова крепост”, се е контролирала цялата Ключка теснина.

Историята разказва, че при битката през 1014 г. в околностите на крепостта византийският император Василий ІІ разгромява българската войска. Императорът ослепява пленената 14-хилядна българска войска, като оставя на всеки сто души по един с едно око да служи за водач. Заради тази своя нечувана жестокост, Василий II получава прозвището Българоубиец. Когато цар Самуил вижда скръбното шествие на осакатените си войници, сърцето му не издържа….
Самуилова крепост е тържествено открита на 23 октомври 1982 година като Национален парк-музей „Самуилова крепост“.Обектът е част от  Националното туристическо движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“.
Отпътуване за Мелник.Свободно време за почивка и разходка.Нощувка.

Закуска.Отправяме се към Роженския манастир. Роженският манастир е един от най-големите и най-старите за цялата страна. Той е вторият по големина в Благоевградския край, който се намира в югозападната част на страната. Роженският манастир е разположен сред живописната природа и варовиковите скали, покрити с гъсти гори по сколоновете на Пирин планина. Тази голяма българска обител е включена в списъка със 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Няма конкретни данни кога точно е бил основан Роженският манастир , но според сведенията през 13-ти век той вече е съществувал. До днес Роженският манастир е един от малкото сравнително добре запазени религиозни комплекси, останали от Средновековието. Главната църква в манастира е Свето Рождество Богородично и именно тя впоследствие дава името си на близко разположеното село Рожен.

Според източници, които се пазят в Атон в Гърция, Роженският манастир е създаден през 890 г. Манастирският комплекс се състои от черква, параклис-костница, жилищни и стопански сгради. Като цяло Роженският манастир има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена самата църквата. Сградите в манастирския комплекс са конструирани и издигнати в различни исторически етапи. Смята се, че монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради са най-стари, като датират още преди опожаряването на обителта през 17-ти век.
В църквата на Роженския манастир могат да се видят прекрасни старинни стенописи, дърворезби и стъклописи. Там се съхранява чудотворна икона на Богородица. За нея преданието разказва как по чудодеен начин достигнала манастира. Тя е попаднала на брега на Егейско море в подножието на Атонския манастир в Гърция. А оттам монаси я пренесли в самия Роженски манастир. Иконата на Дева Мария се пази в кивот в параклиса “Св. Св. Козма и Дамян”. Според преданието, иконата е едно от малкото копия от светено желязо.
Иконата е изографисана от монах Яков. От двете страни на майката Божията майка са добавени десет малки сцени, които показват чудното пристигане на иконата в Света Гора – Атон и първите чудеса в Иверския манастир. Вярва се, че чудодейната икона в Роженския манастир помага при различни трудности, като безплодие, различни болести и тежки душевни състояние. През годините е имало няколко опита иконата да бъде изнесена от Роженския манастир , но тя винаги се е връщала в него.
През 17 век Роженския манастир претърпява голям пожар. Възстановяването му започва в началото на 18 век благодарение на финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Започната през 1715 г. реконструкцията е напълно завършена през 1732 г. Манастирът достига своя апогей През 19 век са „златни години” за Роженския манастир . По това време той служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност. До манастира се намира и двуетажният параклис-костница „Рождество на Св. Йоан Кръстител“, който е построен през 1597 г., а 200 м източно от Роженския манастир е черквата „Св. Св. Кирил и Методий“, издиганата през 1914 г.
Отпътуване за Попинолъжки водопад. Водопадът се намира на около 15 километра от град Сандански в едноименната местност Попина лъка. До него се стига за около 20 минути с кола по тесен, но добър асфалтов път, промушил се там в ниското, в дефилето на река Санданска бистрица между високите околни хълмове. Много е красив този водопад, а достъпът до него е особено лесен.
Попинолъшкият водопад е толкова красив, че ако не сте го посещавали никога до сега, може с увереност да се каже, че сте пропуснали една от най-големите природни забележителности на България.

По своята атрактивност, мястото заслужава да се нареди сред водещите в страната, а и в Европа, макар и да не се отличава като нещо странно или необичайно. По отношение на красотата си, обаче, то се конкурира единствено от забележителности от класата на прословутите Крушунски водопади.

Попинолъшкият водопад се намира в югозападните части на България. Ще го откриете на приблизително около 18 километра от курортния град Сандански. Попада в местността Попина Лъка, която от своя страна обхваща красив и живописен район, лежащ на югозападните склонове на Пирин планина. От по-известните туристически центрове, други в близост са Банско и Благоевград.

Местността, в която се намира водопада, е изключително красива. Тя се нарича Попина Лъка и предлага типичен планински пейзаж. Покрита е с гъсти иглолистни гори, които през горещите летни месеци предлагат приятна сянка и прохлада на всеки, който дойде тук.

Природата е изключително добре съхранена и това не е изненада, особено имайки предвид, че мястото се намира на ръба на Национален парк Пирин, който от своя страна е една от най-големите по площ защитени територии в пределите в нашата страна.

Попинолъшкият водопад се намира в планинска местност и е сравнително отдалечен от големите транспортни коридори, които пресичат нашата страна. Най-близката автомагистрала е Струма, която обаче се намира на поне половин час път с автомобил от тук, и то при условие, че пътната обстановка в района е оптимално добра за шофиране.

Самият водопад се намира на място, което е сравнително лесно достъпно. Причината за това е близостта до селцето Попина Лъка, чието име носи той, а и цялата местност. Водопадът се достига по сравнително лесна за преминаване пътека, която не изисква да притежавате някаква по-особена подготовка или пък наличие на някаква по-специална екипировка.

Попинолъшкият водопад е един от най-високо намиращите се в България, макар че има и такива, чиято надморска височина все пак го превъзхожда. Той може да бъде открит на приблизително около 1300 метра надморска височина, което на фона на българските планини е доста голяма величина.

Мястото, на което се намира, му оказва влияние и го предопределя по най-различни начини. Така например, това е основен фактор, оказва влияние на неговото пълноводие през различните сезони, на начина, по който изглежда околността, флората и фауната край водопада, метеорологичните условия около него и много други.

Водопадът е най-пълноводен през пролетта. Когато започне снеготопенето през март, околните поточета стават доста пълноводни и насочват буйните си води към него и той добива доста внушителни размери.

Ако посетите мястото в края на пролетта и началото на лятото, водите тук все още ще са буйни, но и температурите ще са доста по-приятни. Така, ако изберете месец юни, ще попаднете на най-добрите възможни климатични условия в съчетание с пищна природа.

Зимните месеци също са изключително красиви, но тогава времето е и доста по-студено. Така например, температурите са почти непрекъснато под нулата. За сметка на това, можете да се насладите на най-пухкавата снежна покривка, която може изобщо да ви мине през ума.

Самият водопад обикновено не замръзва напълно, но части от него със сигурност се превръщат в ледена скулптура. Освен това, в близост до водата трябва да се внимава изключително много, защото, макар и красива, тази ледена приказка може да се преобърне за миг в опасна пързалка.

През есента тук сравнително трудно се откриват златни багри и цветове, а причината е в надморската височина. В резултат на нея, тук вирее основно иглолистна растителност. Тя от своя страна не се променя през отделните сезони.
Свободно време за разходка в Сандански. Отпътуване за Кърджали.Пристигане Вечерта.