Отпътуване от Кърджали посока нашият първи обект, който ще посетим-Пещерата Съева дупка. Пещера Съева дупка се намира на 500м. надморска височина в Брестнишкото землище. Дължината на тунелите достига до 480м. (според други източници в Интернет тя е само 200м.), а височината варира между 5 и 17м.
Кръстена е на двамата братя близнаци Съю и Сейо, които преди близо 200г. са пасяли наоколо своите животни и са намирали подслон в пещерата. По откритите тук кости на животни, глинени съдове и монети от времето на Римската империя, можем да съдим, че историята й се простира много по-далеч в миналото.
За първи път пещерата е проучена през 1883г. от проф. Георги Златарски, основоположникът на българската геоложка наука. През следващите десетилетия тя е обект на още няколко проучвания и картографиране. През 1963г. Съевата дупка е обявена за защитена природна забележителност, а през 1967г. е благоустроена и посреща първите си посетители. През 90-те години на миналия век пещерата е била затворена и разграбена. И днес на много места личат отчупени сталактити и издълбани надписи и рисунки по стените. През 2004г. обектът е възстановен и отново отваря врати. Всяка година тук идват около 100 хил. Туристи.
Пещера Съева дупка е богата на голямо разнообразие от сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити. Специфичният минерален състав на скалите и условията в пещерата допринасят за красивото им оцветяване в различни нюанси на кафяво, червено, бяло и дори зелено.
Съевата дупка има 5 красиви пещерни зали. Тук температурата целогодишно е около 7-11 градуса, което я прави перфектното място за бягство от зимния студ или летните жеги. Влагата достига впечатляващите 96-99%. Облагородени алеи и множество стъпала ще ни преведат от зала в зала и от едно ниво до друго.
Зала Купена
Първата зала, в която ще попаднем носи името Купена. Още щом видите 3,5м. висок сталагмит, напластен като купа сено, ще ви стане ясно откъде идва и наименованието. През вековете, водата, която се е просмуквала през пукнатините в скалния таван е увличала след себе си варовикови седименти, които много бавно са се натрупали. В тази пещера, образуването на 1 см. скално образувание отнема на Майката природа около 150-160г. Самата зала е с размери 50м. на 19м. и е по-бедна на форми спрямо следващите.
Прилепи
В пещера Съева дупка може да видим малки групички прилепи, захванати за пещерния таван, на път да се събудят от зимния си сън. Тук се срещат общо осем вида прилепи – голям и малък подковонос, трицветен нощник, голям нощник, остроух нощник, бехщайнов нощник, натереров нощник, воден нощник. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие. Неинформираността кара хората да ги възприемат обикновено като мишки с крила, което е много далеч от тяхната истинска същност. За разлика от гризачите, които се множат в неконтролирани количества, прилепите достигат полова зрялост няколко години след раждането си и раждат средно по едно малко годишно. По тази причина са силно застрашени в цяла Европа, а българските пещери са истински оазис за тях и надежда за тяхното опазване.
Зала Срутището
И сами може да се досетите защо залата носи това име. Не бихте искали да сте в пещерата по време на силното земетресение, което е разлюляло района през 1893г. Тогава от тавана са валяли каменни блокове и сталактити. Днес по него може да се видят новообразувани малки формирования. Тук най-впечатляващи са “Дебелата Берта”, “Минарето” и “Пещерният орган”. Концертна зала (Хармана)
От Срутището се преминава в най-голямата и полукръгла зала (с размери 41м. на 40м.) – Концертна или Хармана (наречена така заради равния си под). Тук не само скалните образувания са зашеметяващи, а и акустиката е направо великолепна. В Съевата дупка концерти са изнасяли Лили Иванова и Софийската филхармония.
В Концертна зала се намира най-големия сталактон в пещерата. Той притежава внушителната обиколка от 60м. Височината му е 5м. и от размерите му учените съдят, че възрастта на Съевата дупка е на около 3-3,5 млн. години. Тук може да откриете и хелектитите. Необичайните посоки, на които са щръкнали, се дължат на въздушни течения, които отклоняват водната капка встрани, напук на гравитацията.
Зала Космос
В най-високата точка на Съевата дупка се намира зала Космос, наречена с това име заради сталагмита с формата на ракета. При мокро време, по върховете на сталактитите се виждат натежали капки вода.
Зала Белият замък
Северозападно от Концертна зала се намира и зала Белия замък, получила името си заради скално образувание с формата на замък.
Пещера Съева дупка е част от 100 национални туристически обекта (100 НТО), така че ако събирате печатите, не забравяйте да си носите книжката.
Продължаваме към Гложенския манастир. Един от най-интересните старопланински манастири е Гложенският, разположен на около 10 км. от село Гложене в Тетевенския Балкан. За разлика от останалите той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е разположен на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни и отвесни скали.
Манастирът е строен през XIII и подновен през XV-XVI. Привличал посетители от Букурещ, Фокшан и Крайова в Румъния. Според писмено непотвърдено сказание е основан от Киевския княз Георги Глож, който преследван от татарите се преселва по тия места с разрешение на Иван Асен Втори. Основал с. Гложене, а на 1 км от селото и малка крепост и манастир, посветен на Св. Преображение.
По всичко личи, че в началото на XVIII в. бил изграден нов манастир – „Св. Георги Победоносец“. За да избегнат посегателствата на турците, монасите издигнали своя обител на високата, мъчнодостъпна скална тераса на 808 метра надморска височина.През османското владичество запада, но пред XIX век отново се превръща в културно-просветно средище. Първоначалната манастирска църква пострадала значително по време на двата силни земетръса през 1904 и 1913
година. Сегашният храм е построен през 1931 г. на мястото на разрушената при земетресението през 1913 г. стара черква.
Манастирът се състои от черква и жилищни сгради. Жилищните сгради са построени през 1858 г., а впоследствие са реконструирани. Те сключват около черквата затворен отвсякъде двор, което, както и спускащите се от три страни отвесни скали му придават живописния и непристъпен вид на манастир-замък. Особено интерес представлява оформянето на апсидата с необичайното разположение на една продълговата дълбока ниша. Трудно е да се определи нейното предназначение. Най-вероятно тя би могла да изпълнява функцията на изчезналите още през XVI в. дяконни ниши.Така, както е оформена – като ниска дълбока дупка, в нея могат да се поместят онези църковни вещи, които се съхраняват в същинските дяконикони.
Манастирът е поддържал два метоха в с. Малък извор и в Ловеч, в които са се помещавали килийни училища – много популярни за времето си.
В края на XVIII и началото на XIX век манастирското братство развива голяма просветна дейност. Под негово ръководство и с негови средства в близкото село Малък извор се създават метох и килийно училище. С много голямо значение са второто килийно училище и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско евангелие от 1716 г. Манастирът се слави още и с храмовата си икона „Св. Георги Победоносец“, която според сказанието е донесена от княз Глож.
Прочутата чудотворна икона на Св. Георги (ХІІІ в.), донесена от княз Глож, сега се съхранява в Ловчанската митрополия, а в черквата има нейно копие.
Манастирът е бил посещаван от Васил Левски, който основава революционен комитет в с. Гложене. Тук заслужилият духовен, политически и културен деец е държан при изключително тежки условия в продължение на девет месеца през 1893-94 г. Сега килията му е превърната в музей. Скривалището на Левски е също запазено.
Понастоящем манастирът е постоянно действащ мъжки манастир, обявен за паметник на културата.
Продължаваме към гр.Тетевен. Тетевен е разположен върху северните гористи склонове на Средна Стара планина. Градът е заобиколен с корона от красиви върхове – Петрахиля (слънчев камък), Трескавец (на върха му си дават среща гръмотевиците), Острич (остър като купа сено), Червен (скалата е с леко розово – червеникав оттенък). През него тече р. Бели Вит, която извира от подножието на връх Вежен. Името на града идва от старобългарската дума „тетива” (тетивата на лъка), защото погледнато отвисоко, Тетевен е опънат като тетива от двете страни на реката.
Отличните климатични условия благоприятстват заселването в този край още от дълбока древност. Тук оставят трайни следи траки и римляни.
Ще посетим Историческия музей– Историческият музей в Тетевен е основан през 1911 година от тетевенеца Михал Койчев. Отделя се в самостоятелна сграда през 1932 година, когато по инициатива на градския благотворителен комитет „Георги Бенковски“ и по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, е построен дом – паметник с доброволния труд и дарения на местните жители, в знак на признателност и почит към паметта на загиналите за свободата им техни съграждани. В нея е разположена музейната сбирка,чието начало поставя през 1911 г. учителят по естествени науки Михал Койчев.С течение на времето музейната сбирка се обогатява и разширява.За нуждите на музея, през 1974 година сградата е преустроена и разширена.
Музейната експозиция включва три раздела: Археология, Етнография и Възраждане.
Изложени са разнообразни археологически находки:
* оръдия на труда от късния палеолит и неолит;
* съдове, култова пластика, оброчни плочки, разкриващи материалната и духовна култура на траките по тези земи;
* средновековни оръжия, съдове, монети и други.
Етнографският отдел на музея представя облеклото, бита и занаятите, характерни за тетевенския район: резбарство, тъкачество, златарство. Показани са автентични женски и мъжки народни носии от Тетевен, с. Бабинци, с. Лесидрен, с. Малка Желязна, с. Рибарица, както и колекции бродерии и пафти.
Отдел „Възраждане“ разкрива чрез фотографии, документи, ордени и лични вещи участието на жителите на тетевенския край в борбите за национално освобождение.
Музейният фонд наброява около 4600 експоната.
Ще посетим Тетевенския манастир. Манастирът Св. пророк Илия е част от Ловченската епархия и се намира в пределите на град Тетевен. Една легенда гласи, че манастирът е основан през 11 век, друга че цар Иван Шишман е подарил на манастира сребърен кръст. Открит е надпис върху църквата, който гласи че през 1779 г., когато турците ограбвали и опожарявали Тетевен, манастирът оцелял. Той притежава няколко ценни икони от 18 век.
Следва разходка до водопада Скока и Екопътеката Под пръските на водопада. Водопад Скока, висок 30 метра, се намира много близо до центъра на Тетевен – градът, чието име произхожда от думата „тетива“ – по приликата на разположението му спрямо река Вит.
До водопада се стига по една живописна екопътека, наречена така романтично „Под пръските на водопада„. Пътеката е изключително приятна за разходка, заради красивия каньон, заради реката, която се вие там – Козница, заради многото й живописни падове, заради вечнозелените покрити с мъх заоблени камъни около коритото на реката, заради невероятната свежест, която се носи във въздуха и накрая – заради самия водопад Скока. Това са неизменните неща. Ако имате късмет, приятното усещане може да се допълни и с другия водопад – така висок, но само в случай, че „работи“.
За да се стигне до екопътеката, първо трябва да се пресече реката по моста срещу площада в Тетевен, а след това да се мине покрай градския пазар. Пътят към водопада продължава като завива надясно. Ако сте с кола, може да продължите около 2 км, до един остър почти обратен завой, от който започва същинската и най-красива част от екопътеката. На този завой има широко място, което може да се използва за паркинг и две обозначителни табелки. Няма начин да се сбърка мястото.
Няколко крачки по екопътеката след този планински паркинг, човек сякаш попада в един напълно различен свят – свят на съвършенство, красота и свежест. От този паркинг пътеката е много добре поддържана; върви покрай реката в един живописен каньон. Минава се по няколко дървени мостчета.
Допълнителна свежест и радост за окото добавят и няколкото по-малки водопада по пътеката. Това е първият от тях – още в самото начало след първото мостче.
Вторият си е истински шедьовър. Може да се види точно след първия кът за отдих на малкия каньон, преди поредното мостче.
Малко преди финала на пътеката, човек може да се наслади на поредния воден пад.
За да се стигне до водопад Скока, са необходими 15 минути спокоен ход. В края на пътеката е самият водопад – красив и свеж, шумящ и пръскащ.
Вдясно от него се намира и още един доста по-висок водопад – Пръскалото, който обаче е маловоден и може да се види само в определени периоди през годината.
Отпътуване за Рибарица. Настаняване в хотел.Вечеря. Нощувка.
Автобус
