Ловеч – Крушунски водопади – Деветашка пещера 2024

Отпътуване от Кърджали в 5.00 часа от Дома на културата. Кратка спирка на Беклемето за почивка и кафе. Продължаваме към с. Крушуна и  Крушунските водопади – едно от  най – живописните  кътчета  на  България  – „Българското Памуккале”, там може да се видят всички карстови форми.
След като спрем на обособения паркинг поемаме по еко пътеката към самите водопади. Първоначално ще подминем голям басейн от лявата страна и не след дълго на пътя се появяват две табели: едната сочи към Крушунските водопади-направо, а другата към Зеления водопад-надясно. И от двете пътеки може да се достигне до всички интересни кътчета на екопътеката. Ще продължим направо към водопадите и след 15-20 минути ще стигнем до тях.
След около 10 мин. започва и облагородената екопътека, обикаляща Крушунските водопади, която представлява красива последователност от водопади, каскади, дървени мостчета и панорамни площадки към водопадите. Водата  е искрящо синя, а мека дантелена пяна  се образува на местата, където водата пада.
По своята същност Крушунските водопади са най-голямата травертинова каскада в България. Разположено в изключително карстова област, село Крушуна попада в източния край на Деветашкото плато. Именно там се намира и местността “Маарата”, в която попадат и водопадите. Буквално преведена думата “Маара” означава “пещера”.
В района на Деветашкото плато са известни над 30 пещери, като особено известни са 4 от тях, които са и сред най-дългите пещери в България. Между тях е и пещерата Водопада (близо 2 км дъжина, не е благоустроена), за която по-късно ще стане дума.
Тук всичко сякаш е дело на някой творец с четка. Цветовете се прелилват един в друг,  нюансите се допълват и те изпълват с изключително преклонение пред природата. Изумрудено синия цвят на водата се дължи на варовиковите отлагания в скалите, а живописната обстановка се допълва от буйната растителност наоколо, както и от обрасналите в мъх скали.
Любопитен факт е, че екопътека около Крушунските водопади води класация за най-къса екопътека в България. Най-високият водопад пада от около 20 м височина, разпръсквайки своята струя в няколко ръкава, образуващи красиви водни басейни, с най-различна форма.
Не след дълго ще стигнем до още два табели. Едната сочи към Тайнствения водопад и Пещера Водопада, а другата към Синия вир. Първо поемаме към първата табела. След 15-на минути ходене по горска пътека, насипана с камъчета, която определено не бих казала, че е равна ще се озовем и пред Пещерата, откъдето извира водата, спускаща се надолу към Тайнствения водопад. Самата пещера не е блогоустроена и затова без специална екипировка не е желателно да влиза. Точно под пещерата има и няколко беседки за почивка, в които може да се спре за почивка.
Името на Тайнственият водопад идва от това, че по закътаната и лъкатушеща пътечка, на места доста стръмна се достига до красивото водно творение, където водата пада от повече от 10 метра. Камъните под водопада са доста хлъзгави. Дори и през летните месеци, водопадът е изключително пълноводен.
Оттук отново следва малко изкачване към Пещерата с извора и оттам надолу към Синия вир. След около 20-на минути ходене стигаме и до вече споменатия Зелен водопад. Отново закътан в горската дъбрава, тук опрделено хората бяха осезателно по-малко спрямо другите водопади в началото на екопътеката. И тук снимките наистина бяха много.
Около 2 часа са напълно достатъчни да обходим спокойно всички водопади, да им се насладим и да ги наснимаме.
Продължаваме към  Деветашката пещера – една от най – големите пещери в България. Пещерата е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона.
Деветашката пещера е разположена близо до град Ловеч – на около 15 км., а най-близкото населено място е село Деветаки. Достъпът до пещерата е сравнително лесен и удобен, като може да се паркира само на няколкостотин метра от входа и. Точно до паркинга се намира и караваната, от която ще закупим билет за вход – 3 лева, а заучащи, студенти или пенсионери – 2 лева. От паркинга до пещерата ще изминем още към 200-300 метра по мост, като към края на моста вече пред нас ще се открие невероятната гледка към красивите образувания на Деветашката пещера или както местните я наричат Маарата или Окната, заради седемте отвора на тавана на пещерата. Заради големите кръгли отвори, често Деветашката пещера се бърка с Проходна пещера.
Нейната обща дължина е 2442 метра, а площта над 20 000 кв. метра, като заедно с височината и от 60 метра я превръщат в една от най-големите пещери в България. Голямата зала, която е отворена за посетители се казва Олтара, именно там при археологически разкопки са открити едни от най-интересните находки от неолита по българските земи. Вторият ръкав на пещерата, който е затворен за посетители е дълъг близо 2 километра и през него минава живописна рекичка.
Основните проучвания на пещерата започват една към началото на XX век, като там са открити и едни от най-интересните находки от праисторически обитатели. Уникалното местоположение на пещерата, близо до река Осъм, до гори пълни с дивеч, както и плодородната почва наоколо предопределят пещерата, като прекрасно място за обитаване.
Дълбочината на пещерата, както и нейните естествени отвори на върха също допринасят за факта, че тя е една от най-интересните такива за археолозите, проучващи каменно-медната епоха, когато пещерата е била най-населявана. През V хил. пр. Хр. се е населявала почти цялата и площ, като данни за това се намират от разкопките в пещерата. Следват още няколко културни пласта от по-късни епохи, като бронзовата и желязната, но там са засвидетелствани само частични поселения и най-вероятно не цялата пещера е била гъсто заселена. През по-късното Средновековие, не са открити следи от обитаване, но все пак има данни за използването на пещерата от местните, като според археолозите, те са я ползвали по-скоро за убежище при някаква опастност, отколкото за постоянно обитаване.
Съвременната история на пещерата е също интересна. Първо тя е била място, в което са се съхранявали храни от държавния резерв, след което се превръща в секретен военен обект с ограничен достъп, а до края на 90-те години се е ползвала и за съхранение на гориво. Именно от там са следите, които ще видите във формата на големи бетонени кръгове по пода и.
Част от най-модерната история на пещерата и е нейното участие в известната холивудска продукция – “Непобедимите 2”, в която участват цяла плеяда екщън звезди. За целите на филма, екипът изгражда реален мост над река Осъм, който остава като подарък за местните жители.
Археологическите находки в Деветашката пещера далеч не са най-интересното нещо в нея. Днес, тя е известна с многообразието на защитени видове, които я ползват за дом. Повече от 45 вида животни обитават пещерата, сред които има 12 вида защитени земноводни, 9 вида прилепи, които са и най-интересните от всички. Освен това, има още 82 вида птици, които може да се видят в района, като от тях 12 са включени в Червената книга, а 34 бозайника, 4 от които също са в Червената книга също обитават пещерата и околията и.
Както споменахме по- горе, пещерата е много важна за популацията на прилепите и по тази причина е приоритетен обект в списък за опазване на европейските видове прилепи. Именно по тази причина част от нея е с ограничен достъп, като посетителите могат да видят само светлата и част. Останалата е място отделено само за нощните и обитатели прилепите.
Пещерата край село Деветаки е едно от трите най-важни убежища за хибернация на прилепи в Европа. Колония от над 35 000 екземпляра зимува там, като видовете, които прекарват студните месеци в пещерата са: пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям подковонос и ръждив вечерник.
Деветашката пещера е единствената пещера в България, за която има изготвен план за управление. 10 годишният план има за цел да устойчивото стопанисване на обекта и дългосрочното опазване на културните и природни дадености.
Продължаваме нашето пътуване към Къкринското ханче. То е важна част от историята на България. Неговите четири стени са се превръщали в убежище за много видни революционери и борци за освобождението на страната ни от турско робство. Намира се в центъра на село Къкрина, на 17км от Ловеч и е част от Регионалния исторически музей. В една студена и злокобна утрин на 27 декември 1872г в Къкринското ханче е заловен Васил Левски.  Днес в двора на ханчето може да се види надигнат плет по подобие на този, който Дякона се е опитвал да прескочи, за да се спаси от турските заптиета. За лош късмет (всички знаем историята) как се оплита в плета и бива заловен. След това ханът е изоставен. Половин век по-късно Къкринското ханче е възродено. След пълна реставрация и днес всеки посетител може да се разходи по стъпките на Левски. Може да се види малката кръчмичка, в която е вечерял Левски, както и одъра, на който е пренощувал.
Отпътуване за Ловеч – разположен  красиво на река  Осъм . Ловеч  е  градът ,  където през 1187 г. Византия  подписва  мирен  договор с българите , като  по  този  начин формално  признава  нейната  независимост .Настаняване в хотела. Свободно време за почивка. В ранния следобед ще имате възможност за  разходка  в  архитектурно –историческия  резерват „Вароша”. Отлично  запазените къщи , музеи , църкви  и  уникалния покрит мост на Колю Фичето  са  съхранили  духа  на  Възраждането. Друго интересно място е старата градска баня – Дели Хамам – сега музей на водата,  музея  на  Васил  Левски, посещение на етнографския  музей  и възможност за  изкачване  до  отлично  запазената  крепост , откъдето се открива  великолепна панорама  към  града. Свободно  време. Нощувка.

Закуска в хотела. В 11.00 часа отпътуване за село Стефаново.Ще посетим Архитектурен резерват Старо Стефаново. Популярността на този обект започва да расте и навсякъде из социалните мрежи започнаха да се споделят снимки от Старо Стефаново. Разполага се в полите на Централен Предбалкан. Съществуващите сега постройки в с. Старо Стефаново са предимно от периода на първите години след Освобождението (1880-1890 г.), но има и голям брой по-стари къщи (1830-1870 г.), като единният характер на селищната застройка не е нарушен. Село Вратца (дн. Старо Стефаново) е пощадено от стихийните преобразувания и промени, сполетели по-голяма част от равнинните селища в началото на XX в. и последните десетилетия, за сметка обаче на обезлюдяване и съответно саморазрушаване на голям брой останали необитаеми сгради.
В околността са открити две тракийски могили. Случайно намерени са и фрагменти от глинени съдове, бронзови предмети и монети, доказващи че мястото е обитавано от най-дълбока древност. На север от селото е минавал римски път, като близко до него стоят останките от античната крепост „Калето” и средновековната крепост „Крушака”, служили като отбранителен вал по главния път от Улпия Ескус  през Хемус и Филипопол  за Бяло море.
Продължаваме с посещение на Крепостта Состра. Крепостта Состра е римски кастел (което значи укрепен военен лагер), изграден в средата на 2-ри век по заповед на император Антонин Пий и използван до края на 5-ти век, когато окончателно е разрушен от хуните. Крепостта Состра е била на два пъти разрушавана от готите – в средата на 3-ти и през втората половина на 4-ти век, но е била възстановявана след тези готски нашествия. В началото на 5-ти век в района се заселва цивилно население. Обиколката на крепостта започва още от паркинга. Първо се минава покрай останките от римския път от Данубиос (река Дунав) към Филипополис (Пловдив). Изглежда внушителен. Човек може и да се разходи по него. След това се влиза през Източната порта. Тя е реновирана, но личат и автентични останки по нея. Източната порта е част от най-дългата и висока крепостна стена към момента. Стената също е доизграждана наскоро, но много ясно личат старите зидове. Следва ЖП линия, която трябва да се пресече с повишено внимание, тъй като все още минава влак по нея. След релсите могат да се видят другите части от крепостта Состра – кули, складове, помещения. Верен гид при обиколката на крепостта са няколкото информационни табели със схеми и информация, които дават много добра представа за използването на крепостта в миналото.Има доста автентични старинни останки, които си заслужава да бъдат видяни.
Отправяме се към село Калейца.
Село Калейца се намира близо до Троян и е разположено на двата бряга на река Коман. Носи името си от крепостта „Калето“, която се намира на хълм, близо до селото. Калейца е родно място на четници, опълченци, поети, писатели, художници и едни от най-добрите майстори-грънчари в Троянско. По течението на реката имало 11 воденици, 4 дъскорезници и 2 тепавици. За това разказва един 100% калейчанин – Сп. Ковачев. Тази и още интересна информация за село Калейца и калейчаните можете да прочетете в началото на пътеката, която води до скоковете на село Калейца – една от най-красивите природни забележителности в Троянския Балкан.
Скоковете са много лесно достъпни, поне до някъде. Големият Скок е по-впечатляващият от двата водопада. Висок е около 12 метра и образува дълбок, зелен вир. Отстрани до водопада има дървена стълба. Ако от поляната с пейките се тръгне надясно, ще можем да видим Големият Скок отгоре и буквално да го прескочим. До поляната с пейката ще видите кратко указание за това как да стигнете до Малкото Скокче.
След като преминем на отсрещния бряг се върви през широка пътека в гората и след около 10-15 минути се стига до Малкото Скокче. То е високо не повече от 3-4 метра и също образува дълбок, зелен вир.
Важно е да знаете, че след дъждове или снеготопене пътеката към Малкото Скокче е много кална и се върви отстрани по тясна пътечка. Малкото Скокче въпреки калта е интересно и според мен разходката до него си заслужава.
Местността около Скоковете е подходяща за пикник на открито. Едно страхотно и леснодостъпно място, подходящо за деца и за възрастни, за пикник и разходка, за любителите на природата и на спокойствието. Определено ще ви хареса.
Отпътуване за Троянският манастир “Успение Богородично”. Разглеждане на манастира. Манастирският комплекс е много добре развит като туристическа атракция с множество магазинчета за сувенири, заведения и места за забавления наоколо. Свободно време за кафе. Отпътуване за гр. Кърджали. Пристигане в града привечер.