Приказните Родопи 2023

Отпътуване от Кърджали в 06.00 часа за  язовир Въча. Около 09.30 пристигане.  По поречието на река Въча, в прегръдката на Родопите се намира един от най-красивите язовири в България – Въча! Меандрите се вият плавно и живописно, а планинските склонове сякаш потъват във водите на язовира. Живописен път Кричим-Девин се вие по дължината на язовира (която е цели 18 км) и зад всеки завой ни очаква нова красива гледка. Меандрите на Въча са безброй .Самото пътуване е изключително спокойно, въпреки че пътят е тесен, наскоро беше преасфалтиран, а и никак не е натоварен. Отстрани има доста отбивки, за да спрем и да се насладим на панорамата. Язовирната стена е най-високата у нас- цели 144 метра. Точно зад язовира се вижда и паметника на Антонивановци, което е било старото име на язовир Въча. Бил е наречен така в памет на разгромената чета на Антон Иванов, които са били част от комунистическото партизанско движение у нас. Днес носи името на едноименната река, която е един от притоците на река Марица. Самата река Въча е втората по големина река в Родопите след Арда, образувана от сливането на  Буйновска река и р. Чаирдере. Освен язовир Въча по течението на самата река са изградени също язовирите Кричим, Цанков камък и Тешел. Свободно време за снимки, и сутрешно кафе в ресторанта на Комплекс  Чилингира.
Около 11.30 отпътуване за гр.Девин. Пристигане в хотела на обяд и настаняване. Ще имаме време за почивка и ползване на Спа зоната в хотела. Следобяд разходка до Екопътека Струилица и Водопад Самодивското пръскало. Екопътека Струилица започва на около 3 километра западно от центъра на Девин. Отправна точка е мостът над река Девинска пред сградата на общината. Общата дължина на основната еко пътека Струилица-Водопада- Лъката е около 4 км. Пътеката свършва до местността Лъката в която е съществувало средновековно селище. Днес местността представлява обширна поляна, обградена от красиви върхове. На 800 метра от поляната, нагоре по склона на планината  се намират останките от прочутата родопска крепост  Кавурското Кале. Тя е просъществувала в периода VІ-ХІІІ век, превзета е от турците след дълга обсада. Връщане в хотела. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Отпътуване за Ягодинската пещера. Ягодинската пещера е една от най-красивите родопски пещери в която има изобилие от прекрасни варовикови форми –сталактити , сталакмити, сталактони, фантастични каменни драперии и синтрови езера, в някои от които има естествени бисери, формирани в продължение на хиляди години, продължаващо и до днес. Престоят вътре е около 1 час, а температурата – приблизително 6 градуса. Пред нейния вход има интересен римски мост, който наподобява известният Дяволски мост край Ардино в Източните Родопи. Пещерата е част от 100-те национални туристически обекта.
Проучванията на пещерата започват през 1963 от спелеоклуб  Чепеларе с ръководител Димитър Райчев, като първоначално са проучени 8500 метра, а през 1982-1986 се извършва повторно картографиране на пещерата и се откриват нови галерии и участъци като дължината й достига 10500 метра, а възрастта й е 275000 години. Естественият вход на пещерата води към първия  етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение. Влизането в пещерата става на всеки кръгъл час и е с екскурзовод. Разходката продължава около 1 час.
От село Ягодина ще се изкачим с джипове до панорамната площадка Орлово око,  монтирана на ръба на скалите над Ягодинска пещера на височина 1563 м на върха. Продължителността на приключението е около 2 часа.. Гледките от там са поразително красиви. След това джиповете ще отвеждат групата отново към Тешъл  или с.Ягодина откъдето ще продължим с автобуса.
Нашето приключение продължава към Триградското ждрело и пещера Дяволското гърло.
Дяволското гърло се намира в южната част на Централни Родопи и представлява един от феномените на Триградското ждрело. Тя представлява пропастна пещера, образувана вследствие пропадането на земните пластове. Това е причинено от навлизащата от горната част на пещерата река, която пада от 42 м., като образува най-големият подземен водопад на Балканите. Наименованието на пещерата идва от естествения вход (понастоящем изходът) , който удивително наподобява гигантско гърло. Него ще видите в края на разходката си в самото подземие. Входът представлява изкуствено прокопан 150-метров тунел, през който се достига до Бучащата зала, която е втората по големина пещерна зала в България. В нея спокойно може да се побере столичния храм-паметник „Св. Александър Невски”.  Залата е наречена така по грохотът, с който водата пада от внушителна височина. Дължината и е 110 метра, широчината около 40, а на места височината достига до 35 м. В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii). По статистика на 1 кв. м се събират над 2000 прилепа.
Една от версиите за произхода на името на пещерата е свързана с наблюденията, че от всичко, което реката е завлякла в пещерата през входа й (дървени стволове и др.), нищичко никога не е излязло в края на пещерата. Хората експериментирали, пускайки предмети през входа, и дълго стояли при изхода, за да видят кога ще се появи пуснатото – но уви, нищо не се показало. Това чудо хората нарекли “дяволска работа”.
След двамата леководолази от Варна, опитали да изследват пещерата, влизайки от долния й край (срещу течението) и намерили смъртта си там, опити за изследване на реката са правени само чрез оцветяване на водата. Пуснатата на входа оцветена вода е излязла при изхода след повече от час и половина, разказват спелеолозите. Това кара изследователите да смятат, че водата преминава през изключително дълъг лабиринт в скалата. Предполага се, че многобройните предмети, завлечени от реката навътре и никога не излезли навън, са заклещени именно в този лабиринт и са добре консервирани от студената вода.
Три скални релефа впечатляват посетителя при слизането му в “Дяволското гърло”. Първият от тях представлява дяволска глава, изсечена в скалата близо до входа за посетители, малко преди слизането в Бучащата зала. Вторият представлява фигура на мъж в цял ръст, в античен стил, изсечена в камъка в Бучащата зала, непосредствено до входа на по-малка зала с размера на малка стая. На път към изхода, изкачвайки се по многобройните стъпала нагоре, посетителят може да види малко изворче с издълбан миниатюрен олтар с фигура на Богодорица. Тук някои от посетителите оставят монети във вдлъбнатината на олтара и около него, отправяйки молитви и пожелания с надежда за сбъдване.
Връщане в хотела в Девин.Свободно време за почивка и релакс. Вечеря. Нощувка.

Закуска. Около 9 часа напускане на хотела и отпътуване за Широка лъка. Широка лъка е обявена за архитектурен и фолклорен резерват. Името на селото идва от старобългарската дума „лѫка“, буквално преведена тя означава “извиква, кривина или лъкатушене”. Вероятно името е свързано с местоположението на селото. Пътят минава през неговия център и на някои места се налага да се направят зигзаговидни завойчета, покрай реката. На места пътят е толкова тесен, че буквално минава под балконите на къщите, а те са съобразени с извивките на пътя и на места, ъглите им са отсечени така, че да може да минават и по-големи автомобили.
През 1899 г в Широка лъка е основано дружество на Македонската организация. В Широколъшкото Македоно-Одринско дружество влизат още селата Стойките, Махмутица, Солища и Гела. Като казах Гела – в това приказно село също има какво да се види. Прекрасна ранно-византийска базилика, както и тракийска крепост. И за тях ще ви разказвам.
Знаете ли, че  В Широка лъка се намира и къщата на Капитан Петко войвода, която е била негов щаб след Освобождението..
Широка лъка е известна  най-вече с традиционните си родопски къщи, сред които са Сгуровската, Учиковската и Григоровската  къщи.
Моят съвет е да оставите колата си в самото начало на селото, ако идвате откъм Пампорово и да се спуснете към вътрешността и центъра на селото. Първоначално ще се движите по асфалтовия път. Една от най-големите гордости на жителите на китното село е построената през 1834 година църква „Успение на Пресвета Богородица”. Църквата ще ви се падне от лявата страна. Ще преминете през чудно каменно мостче и ще се озовете пред нея.
Църквата е издигната само за 38 дни с помощта на родолюбивите жители на селото. Иконостасът в църквата е това, което най-много впечатлява. Предполага се, че негови автори са двамата братя Димитър и Захари Зограф. В непосредствена близост до нея се намира и старото училище, строено година след Божия храм.
После може да се впуснете из калдъръмените улички, които криволичат и заобикалят уникални архитектурни шедьоври. Снимайте. Съвет от мен. Най-хубавото е, че градът е запазил своя облик и не се допуска строителство, различно от стила, характерен за този край.
Освен с красивата си архитектура, Широка лъка е известна и с Националното училище за фолклорни изкуства “Широка лъка”. Тук млади таланти от цялата страна усвояват тънкостите на фолклорната музика. Училището има свои състави, които представят традициите на българския фолклор както у нас, така и по света.
В Широка лъка се намира къщата (музей), където от 1878г. до 1879г. е живял Капитан Петко Войвода, както и негов паметник. Друга къща-музей, която може да посетите е родният на дом на екзарх Стефан. Аз лично не съм я посещавала, но все пак ви го давам като идея..
Отпътуване за Смолян. Кратка разходка из града за почивка. Отпътуване за Кърджали