Малката Виена на България -гр.Русе и Скалните манастири 2024

Отпътуване от Кърджали посока Хасково-Стара Загора-Велико Търново-Бяла. Ще направим кратка фото пауза на известния мост на Кольо Фичето или Беленския мост.
Мостът на Кольо Фичето край град Бяла, над река Янтра е един от най-големите постижения на българското Възраждане. Работата започва през 1865г. по заповед на Мидхад паша и приключва за две години. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан, с дълъжина 276м., широк девет метра и с 14 свода с отвор 12 метра украсени с релефни изображения на животни. Наводненията от 1897г., унищожават осем свода от моста в централната му част, около 130 метра. Реконструкцията на липсващата част  е направена през 1922-1923г. и замяната със стоманобетонни опори отнема очарованието на сътворението. Мостът сега се използва само от пешеходци. Трафикът се извършва на втори паралелен мост на юг.
Легендата разказва, че когато Мидхат паша решил, че над река Янтра трябва да се построи мост, който да свързва Русчук (Русе), Търново, Плевен и София, някой казал на пашата, че има в България един майстор – самоук, но пък, който работи хем хубаво, хем евтино!
Мидхат паша извикал Майстор Колю Фичето и му възложил задачата за моста. Майсторът поискал две седмици за изчисления. Върнал се в Търново, купил восъчни свещи от една черква и започнал работа. Нагрявал восъка на пламъка, после огъвал и слепвал вощениците. Така направил модел на мост с 14 свода, отгоре равен, а не корубест като старите римски, с проста, но здрава конструкция.
Накрая лично пред пашата заявява, че мостът ще струва точно 700 000 гроша. Ни повече, ни по-малко! Смаян от дързостта и самонадеяността на Никола Фичев, Мидхат паша отново го пита дали е сигурен в думите си. Тогава прозвучава знаменитият отговор: „Ако, Паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата!
А Уста Кольо не само изпълнил дадената дума, ами бил и възнаграден богато от турската управа – с орден „Меджидие“.
В днешно време мостът на Колю Фичето е запазен в първоначалния му вид, единствената му реконструкция през годините е била след голямо наводнение през 1922-1923 година, когато е укрепен със стоманени подпори.
Продължаваме към пещера Орлова чука.
Тя се намира на 86 км североизточно от Велико Търново, на 9 километра след град Две Могили, в каньона на река Черни Лом. До района на пещерата се стига с кола.
Пещера Орлова чука е открита е през 1941 година. В хода на проучванията й, в нея са намерени останки от праисторически хора. Пещерата е изградена от варовикови скали. Дължината на галериите е с обща дължина от около 14 километра, което я поставя на второ място в България след пещера Духлата в планината Витоша.
Името на пещерата е свързано със скалния венец, на който е разположен нейния вход. В миналото скалният венец е бил убежище на орли, а самата дума „чука“ означава камениста височина.
До пещерата води стръмна пътека от каменни стъпала. Както в много от облагородените пещери, в пещера Орлова чука могат да се видят красиви галерии и да се наблюдават характерните пещерни образувания. Температурата е постоянна през цялата година и е сравнително висока – около 14 градуса.
От изкуствения вход на Орлова чука се влиза в първата пещерна зала. Наричана е „Концертна“, защото заради добрата й акустика в нея често се изнасят концерти. Тук е разположен Големият сталактит“ с височина 3,5м и диаметър 50см .Намира се  още в началото на пещерата Има и малка пирамида, които сякаш висят от тавана и не изглеждат да се крепят стабилно на нещо. Централната галерия е с впечатляващи размери. Други отличаващи се образувания са големият сталактон, висок повече от 3 метра, и големият сталагмит, наричан още камбаната, тъй като не само виси като камбана, но и при удар дрънчи като камбана. На много места в пещерата има капки, което показва, че пещерата е жива и още оформя своя релеф и вид. В галериите живее и писклив прилеп (Chiroptera), който е уникален за Европа вид.
Целият туристически маршрут в пещерата се изминава за около 35-40 минути. Групите влизат на всеки кръгъл час. Цената на редовния билет е 6 лв., а за хората, ползващи намаление – 3 лв.
До пещерата има хижа=
Преди да се слезе по каменните стъпала към пещерата, или пък след като се изкачат, може да продължи напред по поляната пред хижата до ръба на скалата, където има обезопасена площадка за наблюдение на красотата на каньона.
Следва посещение на ЖП гара Две могили- мястото , където е подписан Манифеста, с който е обявена Независимостта на България. Този малко известен факт е отбелязан с паметна плоча на гарата и изложба от постери в чакалнята ѝ.
На 21 септември 1908 година министър-председателят Александър Малинов и целият кабинет са в Русе, където чакат пристигането с кораб на Княз Фердинанд. Именно в Русе князът обявява решението си да провъзгласи независимостта на България.
Посещение на къщата- музей на Филип Тотю в Две могили.В тази къща – музей „Филип Тотю“ в град Две могили, прекарва последните години от живота си легендарният български войвода Филип Тотю, който е роден на 10 април 1830г в махала Гърците на село Вонеща вода, област Велико Търново. Там и сега се намира родна къща-музей „Филип Тотю“, която се стопанисва от Регионален исторически музей.
Мястото е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България. Още приживе Филип Тотю се превръща в легенда. Четвърт век той всява ужас в турците, оцелява след 4 смъртни присъди, три пъти успява да избяга от строго охранявани затвори, а руските генерали се допитват до него къде войските да преминат Дунава. Само няколко щрихи са достатъчни, за да се нахвърля силуета на един достоен за преклонение българин.
В чест на 150-годишнината от рождението на Филип Тотю и 1300 годишнината от създаването на българската държава, къщата която е обитавана от този неукротим български дух, и в която е престанало да тупти едно голямо сърце е превърната в музей. Всяка година в деня на кончината на легендарния войвода, на гроба му се поднасят цветя от признателните българи
Посещение на църквата Св. Троица в Две могили- там, където е погребан войводата Филип Тотю.Храм „Света Троица“ в град Две Могили е построен през 1873 г. Негово притежание е рядка икона, копие на чудотворната икона на Владимирската Света Богородица. Ценната светиня в храма на града е дарена заедно с още няколко икони от човек, пожелал да остане анонимен. Църквата в Две Могили е съхранила спомен и за един велик българин, деец на българското националноосвободително движение – Филип Тотю, който прекарва последните години от живота си в града. Войводата почива на 22 март 1907 година и е погребан в двора на църквата „Света Троица“.
Отпътуване за Русе – най – голямото българско пристанище на река Дунав, наричан още „Малката Виена”, тъй като сградите в града са с уникална архитектура, силно повлияна от стиловете барок и рококо. Настаняване в хотела. Възможност за вечерна разходка по кея – лицето на града, за да се насладите на река Дунав по залез слънце… а след това бихте могли да се отдадете на кулинарни удоволствия в китните ресторанти, предлагащи специалитети от прясна дунавска риба.  Нощувка.

Закуска. Разходка в Русе, където история и истории се крият зад всеки ъгъл  – „Площадът на Свободата” – един от малкото в Европа, в който се  събират 12 улици, с паметника на Свободата и Къщата с часовника, в която се е помещавала първата банка в града; сградите на Русенската Опера, Библиотеката и Историческият музей ; Къщата – музей на Захари Стоянов и Къщата на Калиопа – една от най-красивите в града, която освен с красивата си фасада, пленява и с преданието, което се носи за нея ; храма „Света Троица” ; Възможност за посещение на Регионалния исторически музей, Пантеона на възрожденците, Къщата на Баба Тонка. Освобождаване на хотела
По обяд отпътуване за с. Басарбово и разглеждане на единствения действащ скален манастир в България – „Св. Димитър Басарбовски”. Посреща ни красив озеленен двор, изпълнен с овошки и цветя, а малка пътечка ни води до кладенец, издълбан от самия светец.  Вярва се,  че водата в него е лековита. В подножието на скалите ни посрещат 2 стаи и трапезария, а 48 стъпала ни отвеждат към нишата в скалата, в която той е спял. Тук е и скалната църква с дърворезбован иконостас и икона в цял ръст на Св. Димитър Бесарбовски, чийто мощи, днес се пазят в Патриаршеската Катедрала в Букурещ, а българският светец е  обявен за Покровител на румънската столица… Монашеският комплекс е бил подържан от царете на Второто Българско царство, а най – добрите художници в страната са изографисали и покрили стените на обителта с уникални стенописи. Така по стените оживяват едни от най-интересните исторически епохи и множество библейски сцени. Тук, присъстват също и изображения на ктиторите на църквите – цар Иван Асен II и цар Иван Александър, а по стените на монашеските килии – автентични,  издълбани в скалите множество думи, изповеди и вълнуващи послания…
Маршрутът ни продължава към село Иваново и Ивановските скални църкви /от 1979 година е включен в списъка на ЮНЕСКО/, накацали в скалите на 40 – 50 м. височина из живописният каньон на река Русенски Лом. Те са поредното българско чудо – 20 на брой средновековни църкви, параклиси и килии, всичките, обединени от манастира „Св. Архангел Михаил”- чиито красиви стенописи са добре запазени и имат световна известност ”. В периода XII – XIV в., Светата обител е била средище на Българската Духовност и е наброявала над 300 монашески килии и около 40 скални църкви!
Отпътуване за град Кърджали . Пристигане късно вечерта.