Морско приключение в Бургас- Поморие- Несебър 2024

Отпътуване от гр.Кърджали в 06.00 часа посока Бургас. По пътя ще посетим Античен град Кабиле.
Кабиле е древен тракийски град, основан около IV в.пр.Хр. върху основите на по-древно селище в подножието на днешния Зайчи връх, близо до завоя на река Тонзос (Тунджа) в древността. В наши дни територията, на която е бил разположен древния град и по-късните селища край него са превърнати в археологически резерват, разположен на 10 километра от град Ямбол.
Местоположението на Кабиле е възлов пункт при пресичане на важни пътища през древността и античността. От тук е минавал пътят от Айнос (днешен Енез при устието на Марица (античния Хеброс) към Хемус (Стара планина) и долното течение на река Дунав, както и диагоналният път (Via Diagonalis) от Бизантион през Сердика(София) – Найсос (Ниш) към средното течение на река Дунав. С това си стратегическо местоположение древното селище Кабиле постепенно прераства в град, който се обособява във важен политически, икономически и религиозен център на Одриското царство и Римската империя. Днешният Национален археологически резерват Кабиле обхваща площ от близо 650 декара и е част е от Стоте национални туристически обекта.
В крайната източна част на самия Зайчи връх е бил разположен акрополът на древния град. Тук се е влизало от юг през изсечена в скалите порта. Върху една от скалите е изсечено изображение-релеф на Великата майка на боговете Кибела. Като се има предвид, че това е фригийското наименование на богинята, според проф.Велизар Велков, може да се предположи че Кабиле е наименованието на същата богиня в неговто древнотракийско произношение.
Откритата керамика от X-VI в.пр.Хр. доказва, че селището вече е съществувало през ранната Желязна епоха, но най-старият културен пласт, макар и оскъден е от Бронзовата епоха. През V – IV в.пр.Хр. Кабиле поддържа активни търговски връзки с почти всички градски центрове в Егейския свят.
Първите археологически проучвания на територията на Кабиле са осъществени през 1912 г. от проф. Богдан Филов. През 1927 година територията, на която е бил разположен Кабиле, е обявена за народна старина. През 1969 година Кабиле е обявен за паметник на културата от национално значение и Национален археологически резерват. Началото на системните археологически разкопки в резервата се е поставено през 1972 година, а от 1979 година е обявен за природозащитено място.
По време на продължителните археологически разкопки са разкрити две раннохристиянски базилики. Скалното светилище се намира в източната част на Зайчи връх. То е все още недостатъчно добре проучено. В най-високата част на върха са изсечени две траншеи, кито се пресичат и образуват кръст. Раменете на този кръст са ориентирани в четирите посоки на света. Източната траншея, която в археологическите публикации е наричана вход, до който се стига по стръмния терен, всъщност е траншея през която е наблюдавано слънцето в дните на пролетното и есенното равноденствие.

Според археоастрономическите изследвания за ранната Желязна епоха, когато е датирана т.нар. „голяма сграда“ при върха, равноденствията са били точно определяни на това място с точност до около един ден. Южната траншея, дава възможност за наблюдения на кулуминациите на някои ярки светила. От центъра, образуван при пресичането на двете траншеи може да се наблюдава още лятното и зимното слънцестоене през специално подравнени за целта места на скалите от двете страни на източната траншея.
В археологическия резерват могат да се видят останките на доста сгради, както и останки от крепостните стени и източната и западната порти на града. Разкрити са централният площад (агората), обществени сгради, римски казарми, обществена римска баня. Разкрита е централната епископска базилика, в която е открита великолепна цветна мозайка, която може да бъде видяна в изградения музей с експонати — находки от района.
Разкопките в района на резервата и около него продължават всяко лято от български и международни екипи от археолози.
Продължаваме посока Бургас и посещение на Фестивала на пясъчните фигури. Темата на новото издание на фестивала е „Децата пожелаха“.Близо 5 тона пясък е използван за изграждането на фигурите.Във фестивалната зона на парк Езерото, на площ от близо 5 декара са издигнати 13 фигури, направени от специален и устойчив на дъжд пясък.Тази година фигурите изобрацяват детски филмови герои и герои от филми.Авторите на склупторите са българи, чуждо участие няма.
Можем да се насладим на Пипи Дългото чорапче, Хари Потър, Смелата Ваяна, Калинката и Черния котарак, Гъмбол, Красавицата и звяра и др.Фестивала ще посреща посетители до края на месец септември.
Цени: Деца до 7-год. възраст и хора с увреждания – безплатно. Деца 7-18 год. – 1,50 лв.Пенсионери – 1,50 лв.Група над 10 човека – 2,50 лв.Редовен билет – 3,50 лв.2 възрастни + дете над 7 год. – 7 лв. 2 възрастни + 2 деца над 7 год. – 8,50 лв. 2 възрастни + 3 деца над 7 год. – 10 лв.
Опътуване към Поморие. Ще посетим Античната куполна гробница край Поморие. Гробницата датира от ІІ – ІІІ в. сл. Хр. Смята се, че тя е служила за хероон (мавзолей) на богата анхиалска фамилия, в който са се извършвани религиозни езически ритуали. Гробницата се състои от коридор (дромос) с дължина 22 м и кръгла камера с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м. Изградена е от камък и тухли. Гробницата е засводена с полуцилиндричен свод, в центъра на който има куха колона с диаметър 3,30 м, която се разширява нагоре и слива с външната стена. От вътрешната стена на кухата колона е имало вита каменна стълба, която е отвеждала на повърхността на могилата. По околовръстната стена на гробницата има пет ниши, в които са били поставяни урните на покойниците. Предполага се, че стените са били изрисувани, но днес посетителите могат да видят само следи от зелена мазилка.
Гробницата е единствена по рода си на Балканския полуостров. Архитектурата и градежът й и до днес впечатляват с перфектното изпълнение. Много архитекти от цял свят изучават гробницата, за да разгадаят тайната на гъбообразния й купол. Обявена е за архитектурно-строителен паметник
Посещение на най-голямото богатство на Поморие – Поморийските солници. На територията на солниците се намира Музей на солта. Музеят в Поморие е единственият в България и в Източна Европа специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода. Солниците към музея произвеждат сол по същия начин, както това е ставало в древността. Посетителите могат да видят „на живо“ всички технологични операции, да разговарят със соларите за тънкостите на занаята, да усетят автентичната атмосфера на миналото. Възможност за разходка в град Поморие.
Следва Посещение на Поморийският манастир “Св. Георги Победоносец”. Той се намира в черноморското градче Поморие, на около 20 км на север от Бургас. Според преданието, Свети апостол Андрей Първозвани по път за Киев минал през Анхиало (днес Поморие). Има сведения, че монаси са живели по тези места още през 3 – 4 век.
Манастирът е основан от гръцки колонисти през 7 век, но бил разрушен с нахлуването на турците в България. В края на 17 век на мястото се заселва турският бей Селим и основава свое владение – чифлик. Според преданието, той страдал от тежка и неизлечима болест. Една нощ сънувал, че в двора на къщата му има чудотворна вода. Когато разкопал на указаното в съня място, Селим бей открил мраморен барелеф на Свети Георги, а под него – аязмо. С водата от извора той се излекувал и в знак на благодарност построил на това място параклис и заедно с цялото си семейство приел християнската вяра. След като овдовял, Селим бей дарил чифлика си от 3800 декара за манастирска земя.
Новата църква е издигната през 1856 година върху основите на старата. В манастира се пазят ценни иконографски образци от края на 18-ти и началото на 19 век.
Отпътуване за Несебър.Настаняване в хотел.Свободно време за почивка и разходка.Нощувка.

Закуска. Свободно време за плаж и разходка.Разглеждане на Стария Несебър.
Едва ли са много хората, които са посетили Стария Несебър и той не е станал любимо място за разходка и отдих. Със своята архитектура, разположение и история той определено е един от най-обаятелните културни паметници в България и дори в цяла Европа. Неговите 3200 и повече години му отреждат челно място сред най-древните градове на континента. В момента Старият град е дълъг 850 м и широк 350 м, но в началото си е бил по-голям. Загубил е близо ⅓ от територията си с времето, която е попаднала под-вода. Днес може да се видят части от крепостни му стени под водата на по-малко от 100 м от брега.
Във времето на основаването си Несебър е бил малък скалист остров а първото му име – Мелсамбрия. Траките го наричали така, което в превод означава град на Мелсас – името на основателя му. В различните епохи и на различните езици то звучало по различен начин. В гръцки хроники е откриван като Месембрия, а според римляни и византийци е  Месемврия, въпреки че на някои места също е открит като Месамбрия. В началото е било малко рибарско селище, населявано от траките, с две пристанища където и сега се намират останки от антични плавателни съдове.
Градът постепенно се разраства. Около 6 в. пр.н.е. става гръцка колония и много гърци се заселват тук, които пренасят своята култура и знания, спомогнали за динамично развитие на малкото населено място. Строят се храмове, училище и амфитеатър. Опсан с масивна крепостна стена и продължава да се развива. Постепенно се превръща в голям търговски център, който търгува с градове и полиси по цялото Средиземноморие.
Не след дълго Несебър започва да сече собствени монети, а два века по-късно основава първата си колония на север – Навлохост (близо до днешен Обзор). Земите между тези две селища се използват предимно за земеделие, което освен да изхранва населението, служи и за търговия и обмен с останалите търговци.
През 72 г. пр.н.е. е превзет от Римската империя без особена съпротива. Преместването на столицата в Константинопол дават предпоставки за ново силно развитие поради близостта си с главния град на империята. Все по-видни архитекти и строители оставят почерка си тук, изграждайки канализация, терми и други по-модерни постройки. Заздравяват се крепостните стени, а приемането на Християнството обуславя нова епоха в строителството на храмове и базилики. Централната църква е кръстена Св. София, по подобие на тази в Константинопол. Създава се и нова колония Анхиало – този път на юг.
Днес най-добре запазени са крепостните стени на градската порта, които са строени около 5 в., по време на византийското управление.
През 812 г. Несебър пада под властта на хан Крум, който го завзема от Византия. Тогава за пръв път той се намира под българска власт, а името му вече е Несебър. През годините многократно се предава от едните ръце в другите и обратно, за да се стигне до управлението на цар Иван Александър. Тогава се случва най-мащабното строителство на църкви, а населението нараства драстично, за да излезе извън границите на острова. Счита се, че най-голяма част от откритите църкви досега са от този период.
По време на Османската империя градът не спира с развитието си. Пристанището е важен център за морската търговия на империята и важна връзка по вода. Голяма част от архитектурното наследство на Несебър е от тази част от историята му. Типичните възрожденски къщи, вятърни мелници, чешми и други са пример за това, голяма част от тях запазени и до днес.
В наши дни градът е далеч по-голям и се разпростира отвъд островна част на Стария Несебър. Някогашният остров днес е вече полуостров, свързан със сушата с 400-метров провлак, в средата който се издига символът на града – старата Вятърна мелница. След преминаването на някогашната градска порта ви очаква лабиринт от уютни калдаръмени улички с неповторимите занаятчийски тезгяхи и магазинчета. В разстояние от няколко стотин метра ще претърпите пътешествие във времето на няколко отдалечени епохи, заобиколени от останки от тракийски пристанища, римски терми, византийски крепостни стени, старобългарски църкви, османски мелници, възрожденски къщи и съвременни заведения. Звучи невероятно. Голяма част от културното наследство на Несебър може да видите в пет музейни експозиции.
По предположения, църквите строени на това малко парче земя са над 40, от които само половината официално открити и консервирани. По-запазените от тях са превърнати в галерии, а действаща е само една – “Св. Богородица”.
Архитектурно-историческият резерват, заедно с Археологическия музей са част от 100-те национални туристически обект.
Късния следобед отпътуване за гр.Кърджали.