Назад във времето – Възрожденска Трявна, Дряново и Дряновски манастир, Пещера Бачо Киро

Отпътуване от Кърджали в 5.00 часа от Дома на културата. Първият обект, който ще посетим е Мъглижкия манастир. Според преданията манастирът е възникнал по времето на цар Калоян, който успял да разбие латинците, предвождани от Балдуин. В знак на признателност на местното население, участвало в битката, той построил света обител на същото място, на което се намира и днес манастирът.
Друга легенда разказва за манастир край село Розовец  (Пловдивско), който османците правели техните многократни опити да го превземат чрез обсада. Една мъглива нощ свещениците от манастира „Свети Николай“ успели да се измъкнат тайно под носа на османците и се заселили в село Мъглиж, където основали нов манастир и го нарекли със същото име. По-късно храмовият комплекс е бил многократно опожаряван, изграждан на ново, ограбван, но никога не е спирал да действа до наши дни.
Манастирът е тясно свързан с национално-освободителното движение. Според преданията на местните по време на първата си обиколка из България Васил Левски е посетил Мъглижкия манастир, а по-късно манастирът давал подслон на хайдути и бунтовници. Монасите събирали пари не само за духовното учение, но и за местния революционен комитет. Монасите вземали дейно участие в просвещението на местното население. В манастира се е намирало едно от най-старите килийни училища, а по-късно и класно мъжко и женско училище, както и богата библиотека.
Сегашния манастирски комплекс е девически и се състои от църква, жилищни и стопански сгради, два параклиси посветени на „Св. св. Петър и Павел“ и „Св. архангел Михаил“, както и музейна част.
Освен с богатата си история, манастирът е забележителен с красивите си стенописи . В храма са запазени красиви стенописи от началото на миналия век, изобразени са важни сцени от историята на България като покръстването на българите, пристигането на светите братя Кирил и Методи, а някои от българските светци са изографисани в народни носии.
Изключително любопитен е стенописът, на който са изобразени светите братя Кирил и Методий  заедно с покровителя на Ирландия — Свети Патрик. Уникалното съчетание на православните светци с католическия светен в никакъв случай не е случайно! Ктитор на стенописа е ирландският лорд Пиърс О Махони. Той идва в България след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание и изгражда сиропиталище за десетките български сираци по онова време.
В една от жилищните сгради на манастира е възстановена стаята, която в миналото е служела за килийно училище. Днес то може да се види така както е изглеждало през епохата на османското владичество.
Учителите на местните деца били монасите и свещениците от манастира, а за учебници те се използвали предимно църковно-служебни книги, с които учели децата на четмо и писмо. Децата пишели буквите с гъши перо върху восъчни дъски, покрити с пясък, наученото запомняли и после изтривали буквите от пясъка. След училище всяко дете се прибирало вкъщи с табела, наричана фаланга, провесена на шията –отличен, прилежен или лъжец бил по време на учебния процес. С табелката трябвало да мине през целия град,  отличниците носели с гордост през града своите, а непослушните трябвало да се засрамят и коригират.
В манастира има и малък музей, посветен на Левски, където са изложени стари снимки и вещи, свързани с Дякона. Музеят е реставрирана стая, която представлява килията – скривалище на Апостола на свободата.  Той неведнъж е пренощувал в Мъглижкия манастир, когато сформирал и обикалял революционните комитети в района. В стената на монашеската килия имало специално скривалище, което днес е зазидано, но в миналото изходът му водел в гората извън манастира. Чрез него Левски можел веднага да напусне светата обител в случай на опасност.  Сред вещите са реплики на камата и кръста на Левски, копие от негово тефтерче, както и австрийски Гасер, точно какъвто е бил неговия пистолет.
Изключително автентично и истинско е преживяването, в което се потапяме в кратката разходка из музейната част. На пръв поглед малък, но изключително важен в исторически аспект се оказва Мъглижкия манастир Свети Николай.
Продължаваме към Трявна. Трявна се намира в Централна България, сгушила се на сигурно в северните склонове на Стара планина, в долината на река Тревненска. Градът се намира на 40 км от Велико Търново, на около 30 км от Габрово. От София отстои на 240 км.
Трявна възниква през XII век, като тогава носи името “Търнава”. От тогава до днес Трявна се развива в много направления и в наши дни се слави с богато културно и историческо наследство. Част от него е чудесно запазената възрожденска архитектура, която определя и целият стил на града. Много са произведенията на местните майстори, с които тревненци се гордеят.
Според преданието, по времето на Цар Иван Асен II над близкото с. Царева ливада, около махала Нейчевци се е разполагал летният дворец на царя, където били намерени  „царските саби и други царски неща“. До днес мястото се нарича Градът и е чест обект на иманярски набези. Отново според легендата, на ливадите в падината под селото са пасли конете на Асеневци. Оттам е произлязло и името на днешното тревненско село – Царева ливада. Платото до него е историческата местност Стринава. То е по-трудно достъпно и в средновековието е укрепено като стратегическа твърдина.
Ето и основните забележителности, които ще имаме възможнжст да посетим:
Гърбавият мост (Кивгиреният мост)
Един от символите на Трявна. Емблематично място. Построен е в периода 1844-1845 г. от майстор Димитър Сергюв. Любопитно е, че няма нито една запазена фотография или каквото и да е изображение на този майстор. Но делото му е факт и до днес. Построен е в римски стил. Характерно за него е сводестата му конструкция. Силно изгърбен е в средата (откъдето идва и името му). В централната си част парапетът е оформен от по-високо поставени плочи, от вътрешната страна на едната от които, ако се вгледате има малка издялана стомна. За нея има различни легенди.
Според старите тревненци: „Майсторът е поставил стомничката на моста, за да се измиват габровци от нечистите си дела, когато идват на гости в Трявна…“, а според габровци тя е поставена, „за да се измиват …, когато напускат града…“ . Това напомня за негласното съревнование между двете селища в миналото, което понякога стига до прояви на недружелюбност.”
Часовниковата кула
Преминавайки през калдъръмения мост, в самия му край вляво от вас ще се извиси високата  21,15 метрова снага на Часовниковата кула. Построена в далечната 1814г, а механизмът, който и до днес съобщава времето на тревненци на неговите гости е от 1815 г. Легендата разказва, че за да получат разрешение за строежа на кулата, тревненците е трябвало да се откажат от традиционния накит за глава, характерен за тази част на страната – сокай.През 1971 г. към часовниковия механизъм е добавен магнетофон, който в 22 ч. след отбелязването на 10-ия час се включва и от него се разнася песента “Неразделни” от Пенчо Славейков – жител на град Трявна. Същата тази песен става и химн на града.
Часовниковата кула на Трявна е един от символите на града. Тя е един от най-ценните и забележителни архитектурни паметници от епохата на Възраждането.
Площад капитан Дядо Никола
Знаете ли, че в  центъра на Трявна се намира единствения запазен днес възрожденски площад в България. Той носи името на капитан Дядо Никола. Реална личност, поборник за свободата на България. През 1856г край лясковския манастир сформира  малка  чета и като нейн войвода я повежда към Габровския Балкан.
След няколко успешни сражения е предаден от тревненеца Белчо Цанев. Погребан е от селяните в градината на Дончо Стоянов (негов съзаклятник), а през 1906 г. с тържествен ритуал тленните му останки са пренесени и препогребани в Трявна.
Църква “Свети Архангел Михаил”
Навярно знаете за прословутата победа на царете Асен и Петър в Тревненския поход през 1190 г над войските на византийския император Исак II Ангел. В чест на тази победа е построена най-старата църква в Трявна храмът “Св. Архангел Михаил”. Черквата е неделим елемент от архитектурния ансамбъл, включващ площад Дядо Никола и Часовниковата кула. Опожарявана и разрушавана неведнъж, днес църквата напомня за отминалите времена със своята уникална архитектура.
Интересен акцент е ниският плочест покрив, както и желязната порта – единственият оцелял оригинал днес. Може би бъркам, но имам спомен от посещението ни в Златоград за една подобна като архитектура църква с нисък плочест покрив.
Музей Старото школо
На едноименния площад се намира и едно от първите светски училища в България. Открито е като взаимно училище през есента на 1839 г. Тук за известен период от време преподава Петко Славейков,  който открива и класно училище в тази сграда. Въвежда изучаването на музика, рисуване, часове по физическо възпитание. През пролетта на 1850 г. в тревненското училище се провеждат първите годишни изпити.
Промените, които Славейков прави тук, са толкова много и значими, че до днес старото училище е известно и като Славейковото школо. Тук ще може да се върнете назад във времето, да посетите стая от взаимното училище. да опитате да пишете върху пясък, да почетете от взаимоучителните таблици, да усетите строгостта на училището от онези времена. Освен всичко друго тук се помещава страхотна изложба от стари часовници и още няколко интересни експозиции, но няма да издавам повече за да ви е интересно.
Улица „Петко Рачов Славейков”
Ще посетим и улица „Петко Р. Славейков“, известна още като улица на занаятите. Улицата е павирана, с тротоари от двете страни, а кокетни дюкянчета привличат вниманието на посетителите и. Тук се намират две от най-забележителните къщи-музеи на Трявна – Даскаловата и Славейковата къщи.  Даскаловата къща е една от най-красивите възрожденски къщи, запазени до ден днешен.
Построена е в периода от 1804 до 1808г. за двама от синовете на чорбаджи Христо Даскалов. Това, с което е може би най-известна са резбованите тавани в двете стаи. Те са изработени след облог между стария майстор и неговия калфа в продължение на шест месеца. Стаите се озаряват от лъчите на спокойното майско и горещото юлско слънце. Това своеобразно състезание между двамата творци се смята за първия български художествен конкурс. Но, няма да ви издам кой е спечелил облога, ще разберет сами, когато посетите Даскаловата къща. В малка пристройка към къщата се помещава музея за резбарско изкуство.
Изключително забележителна е и Славейковата къща. Построена около 1850 г. Тя е разположена на самата улица на занаятите. Ще ви привлече вниманието веднага. Бъдете сигурни. Интересна е историята как Петко Славейков идва в Трявна като учител и тук се задомява. Съдава голямо семейство. Всички негови деца са успешно реализирани в обществения и политически живот на България.
Ако сте любители на кафето, не пропускайте да опитате традиционното кафе на пясък в шекерджийницата на самата улица. Ще я намерите по аромата, който се разняся от нея.
Тук ще усетите автентичния облик на Възрожденска Трявна. Тук някога е кипял и се е случвал живота на това хубаво градче. Вземете си нещо за спомен, направете си някоя и друга снимка.
Настаняване в хотела.Свободно време за релакс и почивка. Нощувка.

Закуска. Отпътуване за Дряново и Дряновския манастир.Ще посетим Музея на Колю Фичето, Лафчиевата къща, ще имаме свободно време за разходка до известния мост, построен от Колю Фичето, ще видим Часовниковата кула, Църквата“ Св. Троица“..
Продължаваме към Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро. Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е създаден през 1206 година, когато нашият цар Калоян пренесъл мощите на един светец – св. Махаил Воин – от Потука (предполага се, че това е днешен Батак) в патриаршеската катедрала „Св. Възнесение“ в столицата Търново. При пренасянето на тези мощи, се случва така, че цялата процесия пренощува край река Дряновска и след това на това място е издигнат манастира. От тогава до днес, Дряновският манастир е важен просветен и културен център. Като повечето български манастири, той е бил разрушен по време на турското робство и възстановен отново през 19-ти век.
Манастирът заема важно място по време на Априлското въстание. В него се води дълга и тежка битка между българските бунтовници начело с поп Харитон, и турците. За съжаление, повечето от нашите въстаници загиват геройски в тази битка, а няколко години след нея в тяхна чест е построен паметникът-костница, който може да се види и днес пред храма на манастира.
До Дряновския манастир има няколко водопада, при това са лесно достъпни. За да видите първия от тях – Сини вир, трябва да излезете през задната врата на манастира, да минете по дървеното мостче над река Дряновска и да тръгнете по пътеката, която се пада вляво от мостчето на края на паркинга.
Пътеката е прохладна и много приятна – върви се в горичка и покрай реката. До водопада се стига за 5-6 минути, като самият той се вижда и чува малко преди това. Водите му падат на четири струи като първата е най-мощна.
В периоди на пълноводие струите се обединяват в една мощна широка водна маса.
Водопад Сини вир не е много висок – само около 5-6 метра, но гледката е интересна. Отдолу под него се е образувало живописно езеро. На това място каньонът на реката е много тесен и високите скали красиво обграждат мястото около водопада. Човек се чувства като в зала. В лявата страна на брега на езерото се е обособила малка пещера. Красота!
Втори Дряновски водопад
Друг Дряновски водопад се намира по пътеката към пещерата, а за пътеката си има много ясни и добре видими табелки. Ако сте на първия водопад Сини вир, трябва да се върнете по същата пътечка, по която сте дошли към паркинга в задната част на манастира, да пресечете другата река пак по мостче и да хванете алеята вляво.
Водопадът се намира малко преди пещерата. Вижда се от алеята. По-страстните любители на водопадите могат да го приближат по кратка, но стръмна пътечка. Е, да, усилията си струват. Там, на камъка пред него гледката е още по-приятна. А в пълноводен период си е изумително дори.

Рекичката на този водопад се нарича Андъка и се влива долу при манастира в Дряновската река. Именно тази река е образувала Дряновската пещера в продължение на хиляди години.
Малко над него преди пещерата има още един водопад, също заслужаващ внимание.
По-нагоре по река Андъка след пещера Бачо Киро има и други водопади. Ето един малко по-тесен, но също красив и буен. За да го видите, трябва да се изкачите по пътеката над пещерата и след това да поемете надясно покрай реката. Преди време това е бил участък от Дряновската екопътека, но сега не е в добро състояние, затова трябва да се подхожда с повишено внимание.
Следва посещение на Пещера „Бачо Киро“. Пещерата се намира на 300 метра от Дряновския манастир. Кръстена е на Бачо Киро, героят от Априлското въстание. Тя е първата благоустроена пещера и обект номер 22 от 100-те национални туристически обекта. В пещерата могат да се видят различни красиви пещерни образувания. За посещение в пещерата са обособени два туристически маршрута:
Късият маршрут е дълъг 350 метра и отнема 15-ина минути, освен ако не се забавите много в Чистилището .Включва Преддверието, Чистилището, Дъждовната зала и Концертната зала /в нея акустиката е великолепна и понякога се провеждат концерти/. В последните две ще видите много монети по стените и земята – поверието е, че трябва да преминете през Чистилището и след това да се опитате да закрепите монета – ако залепне, значи сте се отървали от греховете си; ако падне, значи трябва да минете отново през него.
Дългият маршрут е с дължина 900 метра и се преминава за около 60 минути, като това задължително се случва с екскурзовод /цената на беседата е включена във входната такса/. Той започва точно преди Чистилището (влиза се през една иначе заключена врата) и минава край впечатляващи форми, образувани стотици хиляди години – Медузите, Мечата пързалка, Трона, Картофената пътека, Пещерния орел, Тестото, Фонтана, Пещерното ухо, Самотния сталактон и др. В най-отдалечената зала – Приемната, ще видите нещо величествено – сталактон с височина около 8 метра и обиколка 1.5 метра!
Пещерата е дълга 3.3 километра, има 4 нива и постоянна температура от 13 градуса.
Районът около Дряновския манастир е едно очарователно място с не една, а няколко интересни забележителности, при това – повечето са сравнително лесно достъпни. Човек може да прекара цял ден там. Свободно време за обяд в един от двата ресторанта в района или с нещо на крак от павилионите пред манастира.
Отпътуване за Кърджали.Пристигане вечерта.