Видин – Новото НЕПОЗНАТО из Северозапада 2024

Отпътуване от Кърджали в 04.00 часа от Дома на Културата.Пристигане в гр.Белоградчик около 11.00 часа. Посещение на Белоградчишките скали, които са включени в списъка на 100-те национални туристически обекта на България със своите красиви скални фигури, достигащи на места до 200 метра височина и разделени на 3 основни групи. Изключително преживяване с незабравими, спиращи дъха природни гледки сред скали с причудливи форми и гигантски пещери. Разходка между двете уникално съчетани забележителности – неповторимия природен феномен Белоградчишки скали  и древната крепост “Калето”, която е една от най-добре запазените крепости в България, защитена от непристъпните скали.
Природната забележителност Белоградчишки скали заема пространство с дължина 30 км. и ширина 5 км. Веригата от скали започва от връх Ведерник и завършва при село Белотинци със забележителната скална група 100 овце. Но най-величествените скали са концентрирани около града, а именно: Конникът, Мадоната, Монасите, Ученичката, Момина скала, Адам и Ева и много др. Другата голяма скална група се намира на 4 км от града. Намира се в района на пещерата Лепеница.
Как са образувани:
Преди около 230 млн. години, в самия край на палеозойската ера в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. В по-късен етап те били заляти от море, на чието дъно се отлагали чакъл, пясък, глина. През годините тези материали били споявани от пясъчно-глинеста структура и така се получили конгломерати и пясъчници. Железните окиси и хидроокиси придават червеникавия цвят на скалите. В резултат на тектониката  комплексът се е нагънал и се показал на сушата., а районът на Белоградчик попаднал в центъра на голяма пукнатина. Природните сили с годините изваяли от безформения камък митични скулптури на хора, животни, птици. В пясъчно варовиковите скали се оформили множество пещери. Скалите образуват естествена крепост, чийто потенциал бил забелязан и използван от най-древни времена.
Легендата:
Има и една легенда за скалния масив Мадоната. И до днес хората разказват, че в миналото някога между скалите е имало девически манастир. В него служела красивата монахиня Валентина. Красотата и била поразителна. Слуховете за хубостта се разнесла бързо и достигнала до бедния овчар Антон. Впечатлен от нея, той всяка вечер свирил на кавал под прозорците на манастира. Двамата се влюбили и скоро след това Валентина родила дете. Веднага била изгонена от манастира, а Господ стоварил гнева си върху манастира, където служела тя. Всичко в него било превърнато в камък. Мадоната с детето все още стои вкаменена насред останалите монаси, а младият овчар Антон все още чака своята любима…
Белоградчишката крепост:
Белоградчишката крепост се намира сред прочутите Белоградчишки скали.

Крепостта съществува от римско време. През І – ІІІ век сл. Хр. римляните построили пътища в новите провинции на империята на Балканския полуостров, както и крепости, за да ги охраняват.
Задачата на Белоградчишката крепост била да контролирала пътя от град Рациария (в близост до днешното село Арчар в района на Видин). Римляните построили най-високата част на крепостта, наречена Цитаделата.
На няколко метра от нея има останки от друга крепост – Латинско кале, която служела за помощно укрепление.
При разделянето на Римската империя през 395 г. балканските земи влезли в пределите на Византия. В края на VІІ век Белоградчишката крепост попаднала в територията на новосъздадената българска държава.
По времето на цар Иван Срацимир (1356 г. – 1396 г.) крепостта била разширена и укрепена. През 1396 г. османците я завладели и по-късно я преустроили. В нея бил поставен гарнизон за защитата на западната част на империята и за потискане на въстанията на българите.
През 1850 г., когато Белоградчишкото въстание било разгромено, водачите му били изведени през един от тунелите на крепостта и обезглавени. На това място днес се издига паметник в памет на подвига им. През 1885 г., по време на Сръбско-българската война (1885 г.) крепостта последно е била използвана като военно съоръжение. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в бр. 41 на Държавен вестник от 1965 г.
Белоградчишката крепост има три отделени един от друг двора, чиято обща площ достига 10 210 кв. м, и едно укрепление. На крепостните стени и днес могат да се видят амбразури (отвори) за пушки и три бастиона и амбразури за оръдията.
Най-високата точка на крепостта, наречена Първа плоча, разкрива красива гледка към Стара планина.
Отпътуване за пещерата  “Магура”. Пещерата Магурата се намира в Северозападна България, на 17 км от гр. Белоградчик, във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м.Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Най-посещавана от туристи е през лятото.
Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни.
Магурата е обявена за природна забележителност от 03.05.1960 г.
Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м.
Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско. Снимането с фотоапарати и камери в Магурата е позволено. В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро – най-голямото по площ вътрешно езеро в България, чиято дълбочина достига 35-40 м. Езерото има тектонски произход. Предлага идеални условия за сърф, плуване, лов и риболов и е една от предпочитаните туристически дестинации.
Отпътуване за град Видин.Настаняване в хотела.Свободно време за почивка и вечерна разходка.Нощувка.

Закуска. Нашата програма във Видин ще започне в 09.00 часа, когато е нашата среща с местния ни екскурзовод.По време на Пешеходният тур из града ще можем да видим:
–Драматичен театър и Художествена галерия (отвън).
–Триъгълник на толерантността: от едната страна е мавзолеят на екзарх Антим I, храм „Св. Николай“ и вкопана църква „Св. Пателеймон“, от другата джамия и библиотека на видинския управител Пазвантоглу.
–Турска поща, Телеграф капия и винарско училище (първото в страната, но сградата днес е с друго предназначение).
-Спирка за фото пауза на брега на р. Дунав.
–Синагогата – втората по големина в България след Софийската.
–Посещение на средновековния замък „Баба Вида“ с беседа. След посещението може да се ползва тоалетна, която е в близост до обекта.
–Посещение на музей „Кръстата казарма“ с беседа.
На обяд  се отправяме към село Градец.Местните жители ще ни посрещнат топло с домашно приготвен обяд и много настроение. След това продължаваме към Скалният Алботински манастир,разположен на около 20 км от Видин.
Алботинският скален манастир носи името си от местността Алботин (по името на несъществуващо днес село със същото име), сега в Защитена територия „Швирлик“ .
Основан е около XIII век и е най-западния скален манастир в България. Той не е действащ, но все още ясно си личат монашеските килии, църква, складовете и монашеските гробове. Комплексът се състои от осем помещения, като манастирският храм е разположен в средния сектор, в най-вдлъбнатата част от извивката на скалния масив. Той е трикорабен, ориентиран според канона от запад на изток, като южната и югозападната му част са напълно унищожени. Храмът е служел не само за монашески молитви, но и за обществени богослужения. В северозападната си част манастирът има втори етаж, където се намира второто по размери помещение след храма, за което се предполага, че е служело за трапезария. В западната част се намират другите помещения от обителта— монашески килии, магерница, изба, складове. Всяко помещение е имало изход към терасата, покрита някога с обединяващ чардак, висящ на 20-25 метра над реката. Личат и две издълбани щерни за вода.
Предполага се, че в манастирът е кипял, освен духовен, и книжовен живот, заради близостта си със средновековния Бдин. За основатели се смятат рода Шишмановци. Дори Иван Срацимир често е посещавал обителта, тъй като неговата майка се е оттеглила в женски метох в околността. Тук е служел и свети Ромил Бдински, а някои източници сочат, че Паисий Хилендарски е отсядал в манастира по времето, когато е пишел История Славянобългарска.
Не е известно името на някогашния манастирския храм, но се предполага, че той е бил посветен на Възкресение Христово, заради запазилата се и до днешни дни традиция на втория ден на Великден в подножието на манастира да се прави събор и да се вият хора̀ за възпоминание на мъртвите. Обичаят е много почитан от власите, които идват с портретите на своите починали родственици и ги окачват по клоните на вековно дърво на поляната под манастира. Всяко от хора̀та, които се играят до обяд, е предназначено за отделен мъртвец, а следобед се играят хора̀ за живите. Българи и власи берат цветето росен и раздават по стрък за всеки починал. От няколко години старата традиция се възражда чрез фестивал, в който участват много състави за автентичен фолклор от Видинско и Врачанско, както и влашки фолклорни състави от Сърбия и Румъния. Те представят нематериалното културно наследство на своя край и така цялото дефиле на река Тополовец се оглася от народните песни и потропването от танците на участници и гости на събора чак да късните часове на вечерта.
Целогодишно много хора търсят изцеление край Алботинския скален манастир. Вярващите християни са убедени, че болен който преспи на поляната край извора под скалния манастир, ще оздравее, домът му ще бъде благословен, а трапезата му богата.
Местността е чудесна за прекарване на уикенда, живописни гледки и къмпингуване, съчетавайки тишината на природата и непознатата българска история. В района са обособени няколко къта за отдих с огнища.
Флората и фауната са характерни за релефа и климата на района. В гората през месец май изобилстват червените огньове на божура и множество други цветя и билки. В началото на гората се срещат различни храстовидни и ниски дървета, а навътре преобладава дъбът. Животинските видове се представляват от сърни, чакали, лисици, глигани и др.
На по-малко от километър в югоизточна посока от параклиса се намира и така наречената Дядогергова дупка- изкуствено изкопана малка пещера. Нейният създател се е надявал да открие заровеното голямо съкровище на цар Иван Срацимир, но уви …
Следобяд връщане в хотела.Свободно време за разходка и почивка.Нощувка.

Закуска. Освобождаване на хотела. Продължаваме към Чипровския манастир.
Чипровският манастир се намира в подножието на Язова планина, която е част от Западна Стара планина, и в долината на Чипровската река. Отстои само на 6 км от Чипровци, на 30 км от Монтана и на 120 км от София, а достъпът до него е изключително лесен, като с кола се стига точно до самия манастир.
Чипровският манастир е построен през 10-ти век от българските католици и за целия период на своето съществуване е разрушаван и възстановяван многократно. В летописите на манастира са отбелязани общо шест пожара и разрушения.
Първото разрушаване се случва през 1404г. след въстанието на Константин и Фружин. Едни от най-тежките последици манастирът претърпява след второто нападение, което било след потушаването на Чипровско въстание от 1688г. Тогава е унищожена и богатата манастирска библиотека, съдържаща ценни славянски книги и икони, а българското католическо население било принудено да се изсели. Вследствие на това манастирът запустява.
В началото на 18-ти век в Чипровският манастир се заселват православни монаси и го преустройват по изискванията на своя обред. Създадени са връзки с някои руски манастири и са изпращани представители в Русия. През 1800г. Руския император Павел I подарява на манастира престолно евангелие със сребърен обков, което днес се съхранява в Националния исторически музей.
През 1806г. Чипровският манастир отново претърпява поражение, когато е плячкосан и опожарен от берковския бей Юсуф паша. Съграден е отново през 1818г., но десет години по-късно пак бива опожарен. Поредното възкръсване на Светата обител става през 1829г., като тогава е построена и сегашната църква “Св. Иван Рилски”. През 1837г. огънят отново поглъща всичко. Следва отново градеж, за да дойде последното изгаряне след Освобождението.
По време на въстанията в Северозападна България, Чипровският манастир приютява няколко хиляди четници. Самите монаси се включват като въстаници в Ломското съзаклятие от 1867-1868 година, а през юли 1876г. в близост до манастира сражения водят четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.
В наши дни манастирът е едно спокойно кътче за отдих и уединение, обгърнато от красива природа. Той е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, триетажна кула-камбанария, жилищни и стопански сгради. Манастирският двор е в правоъгълна форма, като западните и южните страни са заети от постройки, а източните и северните са оградени с каменни стени.
В средата на двора се издига манастирската църква “Св. Иван Рилски”, където всеки посетител може да запали свещичка. При преустройството на православните монаси в края на 17-ти век оргиналните стенописи са покрити с вар, но под белия слой личат геометрични и растителни орнаменти. Иконостасът е резбован и украсен с живопис и позлата, а иконите по него са дело на копривщенския зограф Христо Енчев.
В кулата-камбанария се съхраняват костите на монасите и другите загинали четници в Чипровското въстание. Паметна плоча до входа на костницата прославя техните имена.
На втория етаж на кулата, до който се стига по оформени външни каменни стъпала, има малък параклис – “Свети Атанасий”, чиято вътрешност е изцяло украсена със стенописи. От последният етаж, където се намира камбаната, се разкрива красива гледка към двора на манастира и околните хълмове.
Продължаваме към Чипровци, където ще разгледаме основните забележителности на града.
Историческият музей в Чипровци.
Той е основан през 1988 г. в пряка връзка с честването на 300-годишнината от избухването на Чипровското въстание. В петте зали на музейната експозиция са представени събития и процеси, открояващи Чипровци в общо българското и световното историческо пространство. В първата зала са представени отделни етапи на рудодобива с акцент върху новите технологии, донесени от саксонските рудари. Във втората зала са показани произведения на Чипровската златарска школа (XVI – XVII в.), а третата зала представя ролята на католицизма в живота на чипровчаните, дипломатическата дейност на местното католическо духовенство, както и избухването и последиците от Чипровското въстание.
Католическа катедрала Санкта Мария (Света Богородица).
Санкта Мария e българска средновековна католическа катедрала в Чипровци, а останските и се намират до Историческия музей в Чипровци. В близост до нея е разположен и паметникът на Петър Богдан Бакшев– създателят на първата история на България”.
Катеринината къща.
Катеринината къща помещава Етнографският музей, който е посветен на материалната култура на торлаците, към които принадлежи и населението на Чипровци. Там могат да се видят традиционните за района носии и още много предмети от традиционния бит на населението. В Катеринината къща се намира и единствената у нас жива колекция с растения за багрене на вълната за килимите. В музея са поставени и килимарски станове за демонстрация на прочутата килимарска техника.
Шарена чешма.
Един от символите на Чипровци и представлява старинна чешма от XVII в., с интересни орнаменти. Ако налеете вода от нея, няма да сгрешите.
„Чушкарчето”
Килимите са отличителната черта на Чипровци. И ако желаете да си вземете сувенир, който да е автентичен, можете да го направите в „Чушкарчето”. Магазинът се намира в центъра на града и е лесно откриваем.‚,Чушкарчето” е семейна фирма на потомствени килимари, основана през 1998 г. Там можете да намерите малки килими, които служат като сувенир и да се полюбувате отблизо и на по-големите. В магазина ще откриете и авторски бижута, керамика и други интересни неща.
Чипровска семейна пивоварна.
Чипровска семейна пивоварна е първата занаятчийска пивоварна в Северозапада и вече от месец разхлажда любителите на пенливата напитка по цял свят. Всичко започва, когато Цветомир решава да свари бира удома заедно с баща си. Подкрепен от семейството си, той осъществява мечтата си и така стигаме до днес, когато пивоварната е отворила врати, а вътре в нея сръчните чипровски ръце майсторят занаятчийската напитка по собствена рецепта. Освен че желаещите могат да опитат напитката „Чипровско пиво” на място, те могат да надникнат в процеса на самото производство. Ако решите да посетите пивоварната, семейството с радост ще ви разкаже за суровините, производствения процес и технология, както и още интересни факти около изкуството да създаваш бира и цялото приключение, наречено „Чипровско пиво”.
Свободно време за обяд и разходка.
Нашето пътуване продължава към Шумският манастир Свети Архангел Михаил. Освен Шумски, го наричат и Лопушненски манастир, тъй като се намира на еднакво разстояние и от село Шума, и от село Лопушня. Построен е през XI век, а по-късно – през XV век, е разрушен от турците. През XIX век е изграден отново, след видение на местно момче, че на това място е имало манастир и трябва да се възстанови. Българите не вярват, но няколко от турците отиват да проверят и намират на мястото останките от стария манастир. След разрешение от турската власт, църквата е издигната отново върху основите на по-старата църква. Строежът започва през 1861 г. и завършва през 1863 г. По-късно към църквата са построени и други сгради – стопански и жилищни.
Манастирът е действащ. Отец Иван го обслужва от 22 години – идва през 1997 г. и го заварва в рушащо се състояние и без ток. Въпреки че от 1978 г. манастирът е обявен за паметник на културата с местно (художествено) значение, изцяло се поддържа от дарения и усилията и труда на отец Иван.
Ток е прокаран през 2001 г., когато в манастира по някакъв повод идва шофьорът на известен бизнесмен, вече покойник. Когато разбира, че отец Иван живее вече 4 години на това място без ток, го съветва да се обърне към шефа му. Отец Иван споделя, че когато отишъл в офиса на бизнесмена, той му показал голям куп с молби и писма за помощ и казал, че не му обещава нищо, но ще види какво може да направи. Седем месеца по-късно, когато отец Иван вече бил забравил за случая, пристига техника и екипи на ЧЕЗ и за кратко време монтират стълбовете и жиците.
На входа на храма има каменна арка с различни релефи – кръст, цветя, розетка, човешка фигура. От едната страна на кръста има шестолъча звезда и под нея ислямски полумесец, обозначаващ, че манастирът се покровителства от валията и никой не може да го разрушава. Над каменната арка има ниша с изображение на Св. Архангел Михаил, а от двете страни на нишата са вградени каменни плочи с имената на ктиторите. Издълбана е и 1863 – годината, през която храмът е издигнат отново.
Вътрешността на храма е изрисувана с красиви стенописи, а повечето икони от иконостаса са изработени от възрожденски майстори от Югозападна България. Тук-там се виждат пукнатини и разрушения. Отец Иван разказва, че преди време професор от Художествената академия предлага да реставрира част от вътрешността заедно със своите студенти, но не се получава разрешение от институциите, които отговарят. В същото време през 2001 г. комисия от Националния институт по паметниците на културата установява, че нужда от ремонт има, но няма да отпусне пари, тъй като стенописите не са от национално значение.
В двора на манастира има пет оброчни кръста, чешма с два бронзови чучура, над които има кръст, а в зида на оградата са запазени основите на камбанария от 1891 г.
Друго интересно нещо, е, че единствените манастири в околността, които не са разрушавани от турците, са Разбоишкият манастир „Св. Въведение Богородично“, Маломаловският манастир „Св. Николай Чудотворец“ и манастирът „Св. Николай“ в Дивина махала в село Калотина, в който се е състояла сватбената церемония на цар Иван Александър с втората му съпруга Теодора, от който брак се ражда цар Иван Шишман.
Отпътуване за Кърджали.Пристигане вечерта около 22.00 часа.