Приказки от Анадола по пътя на коприната 2025

Отпътуване от Кърджали рано сутринта към Анкара.Пристигане около 18.00 часа.По желание вечеря в хотела.Нощувка.

Закуска.Отпътуване за Газиантеп.Пристигане вечерта в хотела и настаняване.По желание вечеря в хотела.Нощувка.

Закуска. Приключението ни започва с град Газиантеп – градът на мозайките, гастрономията, баклавата и много други .Когато някой е в Газиантеп, градът „герой“ – gazi, както самият Ататюрк го нарича, посещението на Музея на мозайките е задължително.
Древната Зеугма е основан от генерал в армията на Александър Велики. Съкровищата, включително мозайките, остават относително неизвестни до 2000г, когато работата на археолозите разкрива безумни красоти, мозайка след мозайка. Оказва се, че това място било арена на майстори, които се съзтезавали да пресъздадат сцени от гръцката и римската митологии. Мозайките на Зеугма са с удивително качество и изящество, но една малка фреска се превръща в загадка, гордост, а вече и емблема на града – Лицето на Менада! Тя е измайсторена с такава деликатност, че напомня на великия Леонардно Да Винчи. Очите на момичето те фиксират независимо къде се намираш в залата. И до ден днешен има спорове на кого принаджелжи това лице. Не са малко хората, които смятат, че това е портрет на Александър! Други смятат, че това е момиче – циганка и затова всички я наричат така. Отговорът на тази загадка може да се появи скоро, тъй като ще бъдат събрани на едно място, за първи път след повече от век, останалата част от фреската – тялото, която се намира в САЩ. /Разглеждане ок. 1,30 ч./
Забележителност в града е Цитаделата, известна още като Калето, разположена в центъра на града. Крепостта е основана по Римско време, но нейната роля е особено важна по време на Първата Световна война, когато тук се водят мащабни битки между френската и турската армии. За кратко градът е бил под френско влияние, подобно на Сирия, която дълги години е била френска.
Древният Антеп е единственият град в Турция, който е в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО, заради гастрономията. Има защо!  В него 252 лицензирани традиционни ястия, като само кебапите са тридесет и два.
Прочутият „шамфърстък“, който ние много обичаме, в Турция се нарича „антепфъстък“. Някаква регионална ревност, най-вероятно. На старата чаршия, която ще имаме удоволствието да посетим ще срещнем много баклаваджийници, но най-известната и важната е „Гюллуоглу“ – Синът на розата, създадена още от 1850г. В нея няма да видите обикновена баклава с орехи, а само от специалната с антепкси фъстък. И нека чуем Махмуд – един от пра-пра внуците на майстора, коя е добрата баклава –„тя трябва да има точни съставки, а сиропът да е толкова, че когато обърнеш тавата на опаки да не изпадне нищо. Ако има повече сироп или по-малко, всичко ще падне на земята“. Обича и да го демонстрира! Корите трябва да са толкова тънки и така добре обработени термично, поляти с горещия сироп, че когато притиснеш баклавата с език към небцето, те трябва да се топят. Повярвайте ни, топят се! Всички, в Турция смятат, че антепската баклава е най-добрата! Уверете се и Вие.. За другия емблематичен антепски десерт наречен „катмер“, приготвен с рафинирано краве масло, което ухае божествено, не смятайте калориите, а си представяйте удоволствието..
Градът е известен и със своите джигерджийници, където хората сядат, за да опитат именно този специалитет от дроб. Всеки един от субпродуктите си има отделен начин на приготвяне – пилешки, телешки, агнешки. Значение има и нарязването, и подправките. И само тук те имат този чуден антепски привкус.
В Газиантеп има и много работилнички, от където могат да се купят джезвета, съдове за готвене и безброй други джаджи, но всички изработени от мед, затова още го наричат и градът на бакърджиите. Свободно време за разходка. По желание вечеря в хотела. Нощувка.

Закуска. Отправяме се към градът на черната роза – Халфети .Изтокът винаги е бил извор на мистика и множество загадки. Една от тях е забулената в тайни черна роза на Халфети. Тя е едно от най-редките растения на света! Отглежда се само тук и никъде другаде. Подхранва се от водите на р. Ефрат и изисква определено ниво на рН и въпреки че цъфти червена, с напредването на лятото тя се превръща в черна.
Според разказите на местните хора, прочутата черна роза е растяла единствено в стария град Халфети. Селището датира от 855 г. пр.н.е. и е било разположено на източния бряг на р. Ефрат, на 120 км от Урфа. По проект „Югоизточен Анадол“ през 90-те години на XX век е започнато строителство на язовира Биреджик, който влязъл в експлоатация през 2000 г. Старият град Халфети бил потопен, а жителите му (близо 2500 души) били преместени в „новото” Халфети, на разстояние около 10 км от старото населено място. При преместването си хората взели черните рози с тях. Обаче розата, известна като „арабската булка” или „арабската красота”, не виреела на новото място. Почвата на стария Халфети, подхранвана от водите на Ефрат, била различна. След намесата на областни служители били събрани резници от растението. Засадили ги в оранжерии близо до първоначалното му място с цел да имитират оригиналните им условия. В резултат на това цветето било спасено от изчезване. Розата на Халфети може да расте и в други региони, но когато цъфти, загубва черния си цвят и става класически червена. Естественият пигмент се нарича антоцианин, който е естествено цветно съдържание, намиращо се в боровинките и малините. Черните рози обикновено цъфтят само 2 пъти на 1 година за 15 дни.
Според вярванията черната роза не носи смърт, а има положително символно значение. Цветът й символизира началото на нещо ново, голяма промяна, смъртта на старите навици и началото на нова ера на надежда и мир, черната роза може да донесе огромна радост. Възможност за разходка с лодка над потъналия град Халфети с доплащане! С лодка ще преминем покрай десетки пещери. Много впечатляваща е древната крепост Румкале (Rumkale), построена от асирийците, по-късно превземана от византийски и арменски армии. Селджукските турци и османците запазили крепостта, която са използвали, за да затвърдят исляма в Анадола. Ще видим и „потопеното“ минаре на местната джамия във водата и още много чудновати гледки..
Продължаваме към Гьобеклитепе. Гьобекли тепе представлява изключителна ценност за световните антропологични изследвания, а през 2018 г. бе включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Той един от най-древните известни мегалити в света като възрастта му се определя на около 12 000 години, което го прави с 4 хиляди години по-старо от Пирамидите в Египет и със 7 хиляди години по-старо от Стоунхендж в Обединеното кралство. Определен в началото като неолитно селище, със следи от византийски и ислямски гробища, чудният мегалит се извисява на около 300м над планината, от където праисторическите хора са имали възможност да наблюдават стада диви животни, полета с ечемик, плодни дръвчета и плаващи в течащите наоколо реки мигриращи пернати. Според думите на немския археолог Клаус Шмид – истински рай, който вероятно е привличал голям брой ловци от Африка и Левант. И тъй като не е открил доказателства за човешко население, трайно населявало Гьобекли тепе, той вярва, че това е сътворено от хора място, използвано за поклонение от безпрецедентен мащаб – първият храм в света, построен върху възвишение.
Древното съоръжение е впечатляващ пример за сръчност. Състои се от побити каменни колони с изображения на диви животни, подредени в кръгове с еднакво разположение и две колосални Т-образни колони в центъра, заобиколени от по-малки камъни, гледащи навътре. Почти всички колони в Гьобекли тепе имат различни животински релефи, като преобладават не тези на ядивни животни, а на страшни същества – лъвове, скорпиони, паяци и най-вече лешояди. Някои култури смятали, че тези големи птици пренасят плътта на мъртвите в рая. На част от каменните стълбове са разпознати и символи с безспорно астрономическо значение като тези на слънцето и луната. Това, както и различната ориентация на централните стълбове са дали повод на някои изследователи да смятат, че това не е просто храм, а преди всичко обсерватория с цел наблюдение на небесни обекти като планети и съзвездия. И да спрем до тук, всичко останало на място, но завършваме с думите, че изследванията на мегалита са изключително ценен принос към познанията за зората на човечеството и превръщат Гьобекли тепе в своеобразна „лаборатория“, криеща тайните за създаването на човешката цивилизация. /Разглеждане ок. 1,30ч./
Отправяме към районът на Урфа, понастоящем Шанлъурфа, който е с изключително богата древна история. Някои учени предполагат, че наблизо, в Гьобекли тепе, са живели Адам и Ева. И според еврейските, и според мюсюлманските традиции Урфа се счита за родно място на пророк Авраам. Районът е тясно свързан и с пророк Йов (на арабски Аюб). Но не само главните религии почитат този град. Арменците го считат за свещен град – според тях тук е създадена арменската азбука. Урфа е град, който е бил превземан и доминиран от няколко цивилизации, включително шумери, вавилонци, хети, арменци, асирийци, перси, македонци, римляни, византийци и кръстоносци.
Мюсюлманският свят е превърнал този град в голям поклоннически център, регионална Мека за хората, живеещи в радиус от около 1000 километра. Те вярват, че в една от пещерите в центъра на съвременния град е роден Ибрахим (Aвраам) – един от най-важните пророци в исляма.

Разходка из разкошната градина с канали. До джамията Halil-ur-rahman, една от най-красивите в Урфа, има езето с шарани, които хората хранят. Казват, че всеки, който улови риба ще ослепее. Езерото е на мястото, където Цар Немрут искал да изгори Авраам като жертва. Бог обаче се намесва, превръщайки огънят във вода, а въглищата от кладата в риби.
Вместо да изчезне в пламъците, светецът литва във въздуха и пада върху легло от рози. Дали розите са били черни, това остава загадка…Свободно време на езерото със свещените риби и чаршията. Настаняване в хотела. Възможност за традиционна вечеря „Съра геджеси“ с доплащане – посещение на ресторант с  анадолска музика на живо, богата вечеря с ястия от района на Урфа и прочутото чии  кюфте – приготвя се пред посетителите по атрактивен начин, единствено в този район на Турция. Нощувка.

Закуска. Продължаване и посещение на библейския Харран – древен град в северна Месопотамия, споменат в хетските документи и кръстопът на важни търговски пътища между Анадола и Месопотамия. Това е превърнало града и във важен културен и научен център. Тук Авраам е спрял по пътя си от Ур към ханаанската земя заедно със съпругата си  Сара. Яков, внукът на  Авраам също живял там  известно време.  Университетът в Харан, който е един от най-древните в света, е бил прочут в древността като огнище на знания. Тук са се намирали най-прочутите математици и медици на древността. Разглеждане на Харран и светилището на бог Син.
Отпътуване за Мадрин – турския Йерусалим, разположен на границата между Анадола и  Месопотамия, следващият уникален град в турския югоизток! На арамейски името означава „крепост“. Каменната архитектура на града е единствена по рода си в света. Сградите са фантастична смесица от персийска, арабска и селджукска архитектура. Тук има над 20 уникални пещери, където са се криели от преследване ранните християни. Мардин е с облик музей на открито. Тук се намират и църквите на едно от най-старите  християнски общества – Сурияните. Мардин и стъпаловидно разположените му сгради, изградени от златист вулканичен камък и сливащи се с хълма, както и богатата им декорация, превръщат града в истински архитектурен шедьовър. Мардин е странно, приказно място, което не прилича на никое друго!
Заедно, ще имаме уникалната възможност да разгледаме забележителностите на град Мардин: Голямата джамия – Улу  Джами или най-важния религиозен храм в Мардин, Зинджирие медресеси – ислямско училище, красива сграда с декорации на стени и тавани от 1385г., църквата  Кърклар – Свети четирдесет мъченици, построена през 569 г. и други православни църкви. Свободно време за разходка в перлата на Югоизточна Турция. Възможност за вечеря в хотела с доплащане. Нощувка.

Закуска. Пътуването ни става все по-вълнуващо и все по на юг. Ще посетим древният град Дара или Ефес на Месопотамия! Намиращ се само на 30 км югоизточно от Мардин, още в миналото градът е имал стратегическо значение. Името си носи от Дарий I, а в оригинал от персийски “Darayavaush” означава “крал”. След победата на Александър Велики над персите този регион преминал под господството на Селевкидите. По-късно град Дара е бил завладяван последователно от римляните, византийците и арабите, след което районът е включен в турските територии.
Време за обяд – спирка за отдих в един прекрасен оазис, зеленина и прохлада на фона на безводната и обезлесена част на района. Над 20 ресторанта предлагащи страхотни местни специалитети, на които трудно можете да устоите.
Продължаваме към Мидят – мястото където е заснет известния филм “Завръщане“ или Sila.
Следва посещение на известният конак в града, където е сниман не само филмът с чаровният Боран ага. Време за разглеждане и пазар на изумителните украшения от сребро и филигран. Ще посетим и манастирът Мор Габриел, православен, който и днес служи като център на сурияните. При възможност се отбиваме в завода за производство на известното суриянско вино, след което започва пешеходната ни разходка по старите каменни улици на Мидият. Ще разгледаме красивите старинни къщи на града, които са показни в много от турските сериали. .Настаняване в хотела. Възможност за вечеря в хотела с доплащане. Нощувка.

Закуска. Отпътуване за Диарбекир.Туристическа програма в Диарбекир – разходка покрай крепостните стени на стария град, снимки пред Минарето на четири колони. Посещение на арменската църква „Surp Giragos, Улу джамия (стар християнски манастир), ханът Хасан паша, панорамната площадка с изглед към градините Хавсел.Продължаваме към Адъяман.Настаняване в хотел.Нощувка.

Закуска. Отпътуване за Кония.Пристигане привечер.Настаняване в хотел. Възможност за вечеря в хотела.Свободно време за разходка. Нощувка.

Закуска. Отпътуване за Бурса.Настаняване в хотел. Възможност за вечеря в хотела.Нощувка.

Закуска.Отпътуване за Кърджали.