С аромат на лавандула в Българския Прованс- Карлово 2025

Отпътуване от Кърджали в 06.30 часа пред Дома на културата.
Пристигане в Карлово. Започваме нашата програма с разглеждане на Историческия музей.
Исторически музей –Карлово се помещава в сградата на бившето Петокласно мъжко училище, построено през 1871 г. Намира се до площад „Васил Левски“ срещу църквата „Св. Николай“, в Историческа зона „Старинно Карлово“ групов паметник на архитектурата и урбанизма от периода на националното Възраждане, в историческата централна част на града.  Тук са разположени едни от най-стойностните единични паметници на културата, повечето от богато озеленените карловски възрожденски дворове, много старинни чешми и кладенци.  Целостта на този архитектурен ансамбъл със запазени в автентичния си вид сгради са прекрасна възможност за всеки посетител да се потопи в неповторимата възрожденска атмосфера и красота на град Карлово.
Петокласното мъжко училище е една от най-представителните архитектурни образци от възрожденската епоха с богата история и с голяма историческа стойност. В него са учили редица видни карловски общественици, просветители, революционери. Сградата е едно от паметните места за Апостола в Карлово, построена е на мястото карловското взаимно училище, в което от 1846 г. до 1848 г. е учил Васил Левски.
През своето стогодишно съществуване музеят е съхранил стотици културни ценности от праисторията, античността, средновековието, възрожденската епоха и новото време и дава възможност на посетителите да се докоснат до тези свидетелства за древна и богата история и да се запознаят с историческото развитие на града  и региона.
Посещавайки музея, ще се потопите в автентична възрожденска атмосфера, сред която ще  научите повече за историята на родния град на Апостола, градът на розите и гайтаните, огнище на икономическа и духовна пробуда, който даде на България едни от най-видните будители, просветители, книжовници, дарители и строители на  нацията. Исторически музей град Карлово е списъка на 100-те национални обекта под номер 44 а.
Продължаваме с разглеждане на църквата Свети Николай. Църквата Св. Никола представлява паметник на възрожденската архитектура. Построена е през 1847 г. от първомайстор Никола Троянов от Брацигово, а иконостасът на й е дело на резбаря Антон Станишев. Камбанарията на църквата е издигната през 1890 г. Архитектурата й е образец на характерния за брациговските майстори план на трикорабна църква без куполи. На външен вид тя повтаря архитектурата на църквата Св. Св. Петър и Павел в Сопот, но не е толкова богата на детайли. Любопитен факт е, че при тържествено биене на камбаните й, отчетливо се чува името на църквата “Све-ти-Ни-ко-лай”. В нея през 1858 г. за първи път е отпразнуван денят на българската писменост. В двора на църквата се намира гробът на Гина Кунчева – майката на Васил Левски.Ще видим и ценната икона на Богородица с Младенеца, по която могат да се видят многобройни следи от ятагани.
Следва кратка фото пауза пред паметника на Васил Левски.
Продължаваме към етнографски комплекс Старинно Карлово.
Бухаловият хан е една от емблематичните възрожденски къщи в красивия комплекс “Старинно Карлово”, който е адаптиран в център на занаяти и културни традиции.
Тук ще ви посрещнат аниматори, които ще ви разкажат за Карлово, за историята на този велик български град.
Бухаловият хан е духовно място, където всеки може да почувства българските си корени, да се слее с духа на предците и продължи пътя си пречистен, уверен, влюбен в България, чрез Карлово.
‍Всяка стая в хана има свое послание към посетителя.
Чрез възрожденските предмети от бита – чакрък, дарак, стан, мангал, тъкани черги и носии той се пренася в свят на труд и духовна хармония.
Във възстановената библиотека  ви очакват книги от миналото и настоящето.
И докато се потапяте в атмосферата на миналото време може да се насладите на ароматно кафе приготвено на пясък, сладко, локум, гюловица, ликьор от рози и домашна лимонада. Да облечете носия и да изработите нещо от нашите работилнички за малки и големи и да си го отнесете за спомен от къщата.
Посетителят може да се наслади на сръчността на днешните майстори по дърворезба, калоферска дантела, бродерия, тъкачество и грънчарство.
Всяка вещ, сътворена в Бухаловия хан е не просто аксесоар, предмет, красива покупка – тя е състояние на духа, завладяваща магия,която винаги ще връща притежателя си в Карлово.
Патевата къща е друг магнетичен обект от комплекс “Старинно Карлово”.
В нея господар е карловската маслодайна Роза. Тя ни отвеждав свят на красота, всеотдаен труд и любов към природата.
Всяка от стаите в къщата има свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него спомени и го кара да мечтае.
Ароматният чай от билки, уханието на парфюма от рози или може би покоите на Царицата на розите и лавандуловата фея, примамват с атмосфера и дух всеки посетител.
Всеки може да бъде част от това вълшебство, да отнесе в дома си неповторимия вкус на гюловица и балкански чай. Посетителят може да научи повече за лечебните качества на билките, да се запознае с традициите на розопроизводството и козметиката с етерични масла, както и с процеса на тяхното извличане на мини дестилерия, която е изработена на принципа на стара гюлпана.
Патевата къща очаква своите гости, защото има какво да сподели с тях, защото може да превърне всяко посещение в своеобразен мост презвремето и да остави своя ароматен спомен във всяко сърце.
Част от Старинно Карлово са и къщата на учителя и книжовник Райно Попович, Къща “Патева мааза” – двуетажна постройка, която е построена от Васил Патев – наследник на известния търговец на платове и колониални стоки – Патю Ханджиминчев. На първия етаж се помещава Туристически информационен център, където посетителите могат да получат информация за Етнографски комплекс “Старинно Карлово” и всички забележителности в Карлово и региона.
На втория етаж се помещава мини-музей на восъчните фигури .
Тук можете да видите фигурите на носителките на титлата “Царица на розата” от последните години, на Васил Левски, на Васил Караиванов – първи братовчед на Васил Левски и първият демократично избран кмет на Карлово преди Освобождението, както и на английската писателка Мерсия Макдермот, изследователка на живота и делото на Васил Левски и на българската история.
‍В къщата се помещава и постоянна изложба на картини от Старо Карлово.
Белият двор е емблематична къща от комплекс „Старинно Карлово”, в която властва магията на живопистта.
Увековечен в картина на известния художник Никола Танев, той и днес пази колорита и вдъхновяващата красота на възрожденско Карлово.
Белият двор е образец на възрожденския карловски майсторлък в градинското оформяне, съхранил колорита и естетиката на балканджията.
Естествен фон е самия Балкан. Обявен е за паметник на културата през 1964г. В него отекват стъпките на учителя Райно Попович и неговите бележити ученици – Георги Раковски и Гаврил Кръстевич.
Мястото е наистина уникално, съжителството на традиция и съвременност събуждат изконност, съприкосновение с корените. Тук и днес продължават традициите по изобразително изкуство, където малки и големи намират вдъхновение за своето творчество.
Ще посетим Храм „Света Богородица“ – Карлово.Построена е през 1851 година от майстори-строители от Брацигово и Карлово, а изтъкнати зографи от Банско, Трявна и Самоков рисуват иконите на храма. Камбанарията е построена 1897 година и е висока 25 метра. Църквата е наследник на стара, вкопана в земята църква със същото име, която изгаря при пожар 1813 година.
Храмът е тържествено осветен на 18 май 1858 година. Четири години певец и дякон тук е Игнатий – Васил Левски.На северната част на църквата карловския художник Дечко Тодоров е изписал момент от ръкополагането на Апостола на Свободата Васил Левски в дяконски сан.
Камбанарията по стил, здравина и красота е рядко архитектурно явление. Тя е дело на майстор Васил Велев от Велес и е висока 25 метра, с три камбани. Най-голямата от тях е дар от Евлоги Георгиев.
Ще посетим местността Алтън Чаир. През 1864 г. навръх Великден в местността „Алтън чаир“ в покрайнините на Карлово сам Апостола снема монашеското си расо и отрязва косата си. Дава я на майка си със заръката да я пази. Гина Кунчева прибира кичурите от косата му и ги държи цял живот близо до сърцето си. След нейната смърт пък ги прибира дъщеря й Яна, а след това през 1907 г. косата е предадена на министъра на просвешението. Министерството я предоставя на Етнографския музей, а през 1942 г. е предадена на тогавашния Главен военен музей, днес Национален военно-исторически музей. От 2000 г. част от косите на Апостола се съхраняват в мемориалния параклис „Всех Святих Болгарских“ в Музея в Карлово. Друг много интересен е факт е, че през 1973 г. експерти от института по криминалистика правят анализ на няколко косъма от отрязаните му коси. Резултатите показват, че кръвната група на Дякона е нулева – тази, която може да дава кръв на всички останали, но не може да получава от тях. Символичният смисъл е повече от ясен!
Кратка спирка до Паметника на Христо Проданов- великият български алпинист , който през 1984 г. става първият българин, изкачил връх Еверест.
Христо Проданов е роден през 1943 година в град Карлово. Пръв покорява връх Еверест по западния гребен на 20 април 1984, сам без кислороден апарат. Търсете го по онзи вечен склон върху челото на земята.
Христо Проданов е български алпинист, участвал в българските хималайски експедиции “Хималаи-81” и “Еверест-84”. На 30 април 1981 изкачва връх Лхотце (височина 8501 м), а на 20 април 1984 – най-високия връх на Земята – Еверест. Загива при спускането.
Фото пауза при Фабриката на Евлоги и Христо Георгиеви-индустриалци от Възраждането, едни от най-богатите български на своето време.
Ще завършим нашата програма с посещение на водопада Сучурум.
Водопадът Сучурум (в превод неговото име означава Хвърчаща вода) се смята за един от най-лесно достъпните в нашата страна. Причината за това е неговата изключително голяма близост до стария исторически център на българската култура – Карлово.
Нещо повече – той на практика попада в рамките на самия града, тъй като се намира в края на градския парк. Това обяснява защо е толкова популярна атракция за всички, които посещават Карлово и защо няма местен жител, който никога да не е идвал на това място.
Водопадът е очарователен и е едно същинско съкровище. Той придава несравним чар на малкия културен център в полите на Стара планина. Ограден е от пищна широколистна растителност, като най-красива е гледката през късния юни, когато растенията току що са приключили своето развитие.
Заради усещането за идилия и хармония, тук идват почти всички местни жители за да се разходят и за да си отдъхнат. До самия водопад се стига по пешехана алея с дължина няколко стотин метра.
Достигайки до Сучурум, той се разкрива пред вас в пълния си блясък. Водната маса се излива от височина около 15 метра, пропадайки в малко езерце под него. През летните месеци от годината езерцето е кристално чисто.

Тогава водите се процеждат бавно, тихо и спокойно измежду големите каменни блокове. Друг път е просто неудържим, изливайки цялата неудържимост на природата в един кратък миг.
Както вече споменахме, обикновено, през летните месеци водата значително намалява, защото няма от къде да дойдат допълнителни количества, които да подхранват речния поток.
Самата Стара река, която подхранва водопада, всъщност губи доста от своята сила през лятото. Това е съвсем естествено, защото през този сезон обикновено валежите почти напълно спират, няма снегове, които да се топят и това неминуемо се отразява и на крайния резултат.
Пролетта, от своя страна, носи най-неудържимите води на Сучурум. По това време от годината към него се изливат потоците от топящ се сняг. Допълнителна сила дават малките рекички, формиращи се под влияние на продължаващите с дни валежи от дъжд.
По този начин понякога пролетта превръща сравнително малкия водопад в същински звяр. Така понякога в рамките на часове малкият водопад се превръща същински звяр, който е способен да помете абсолютно всичко по пътя си.

Водопадът Сучурум се намира в централните части на Стара планина, като попада на юг от нейното било. Той е сгушен между планинските гънки на височина от около 540 метра над морското равнище.

Най-близкото населено място е Карлово, от жилищните квартали на което отстои на по-малко от 300 метра. Всъщност, както по-рано вече отбелязахме, водопадът бележи края на града и в този ред на мисли всъщност е част от него.

Водопадът Сучурум се намира в близост до Карлово. За разлика от много други, които са отдалечени на километри навътре в гъстите гори на Балкана, този се намира в самите покрайнини на града.

Достатъчно е да тръгнете на север от града и да повървите по-малко от 5 минути след последната къща на историческия град и сте там. Тук дори думата достъпност не е удачна, защото говорим за забележителност, което е просто на една ръка разстояние от родното селище на Васил Левски.

До водопада може да се стигне както с автомобил, така и пеш, като и двата варианта могат да се определят като еднакво лесни, без да има някаква особена разлика. Разбира се, причината за това е близостта.
Най-доброто време от годината, в което да се насладите на една незабравима разходка до водопада Сучурум е краят на пролетта. Тогава всичко е в най-добрата си светлина. Гъстата растителност току що привършва своето развитие и листата преминава от по-светло зелен към по-плътен и дълбок нюанс.
Тогава и температурите са доста по-приятни в сравнение с разгара на лятото. Обикновено това се свързва и с близостта на планината, но късната пролет като цяло е предпочитана дори и в равнините и низините.
За разлика от много други български водопади, тук няма никакъв проблем да идвате по всяко време от годината, в това число и в разгара на зимния сезон. Тогава ще можете да направите снимки, да се порадвате на снега (ако има такъв, разбира се), да се насладите на свежестта на природата о нейната по-сурова страна.
В същото време, няма никакъв проблем, че е зима, просто защото сте в рамките на града и рисковете за посетителя са не по-различни от тези през зимния сезон във всяко едно населено място. С други думи, няма как да се загубите в гората или да затънете в дълбоки преспи насред нищото.

През есента тук също е изключително красиво и ако сте почитатели на есенната природа, тук можете да ѝ се насладите от близо и едновременно с това от безопасно място. Най-важното е да сте готови да правите много снимки, защото тук всичко се обагря в стотици нюанси на златисто, жълто, червено и кафяво.

След пролетта, лятото е вторият най-добър сезон, в който да посетите водопада Сучурум. Тогава водите му отслабват, но от друга страна гледката изглежда много успокояваща и човек може с часове да съзерцава падащата надолу студена водна струя, наслаждавайки се на лекотата, с която тя се приплъзва по камъните.

Лятото тук, край водопада, също може да бъде доста горещо, но все пак планината, зеленината и неговите хладни води, правят жегата доста по-леко поносима. Нещо повече – дори можете да се изненадате колко по-приятно е тук, отколкото би било даже на самия морски бряг.
Отпътуване за Кърджали около 17.00 часа.