Уикенд водопади 2025 – Велико Търново и Елена с 2 нощувки

Отпътуване от гр.Кърджали по маршрут Кърджали-Димитровград-Нова Загора -Елена-Христовски водопад- Село Раювци -Велико Търново.Пристигане в гр.Елена.
гр. Елена е разположен в полите на гористия Еленски балкан. Посещение на Архитектурно-историческия комплекс „Даскалоливница“, който предоставя на своите посетители възможността да се запознаят със символите на града – часовниковата кула от 1912г, първото класно училище, църквата „Св. Никола“, датираща от 1804г и Камбуровия хан. Свободно време за разходка в центъра на града и по желание разглеждане на къщата музей на Иларион Макариополски, Поп Николовата къща с палеонтологичния музей, Разсукановите къщи – комплекс от 5 къщи, строени от Димитър Разсуканов за петте му сина. Характерен образец на традиционната кухня в града е местният деликатес – Еленски бут, който представлява солен и сушен свински бут, приготвян само в района на гр. Елена.Всяка година тук се организира и Фестивал на Еленския бут, посещаван от ценителите на този деликатес.
Отпътуване за Христовски водопад. Христовският водопад се намира в района на град Елена. Близо до него води асфалтов път, а след това – кратка и лека горска пътека. Той е обявен за защитен природен обект през 1974г. Заедно с водопада се защитава и прилежащата му околна територия с площ 3 ха. Надморската височина, на която се намира е водопадът е 400м. Природната забележителност е разположена южно от махала Христовци, до село Руховци. Падащата  вода се разбива в скалистото легло на реката и образува блестящи фойерверки от ситни водни капчици. Христовският водопад не е от високите – височината му е около 15 метра, но пък е доста широк и с много вода пролетно време. Реката, която го захранва се нарича Мийковска река. Коритото й в тази част е изцяло скално и може би заради това водопадът е толкова широк. Цялата тази картинка прекрасно се допълва от високите скали на левия бряг на реката, стоящи отстрани като рамка на целия пейзаж.
До водопада ни отвежда пътека. Пътеката е широка, кратка и много лека за ходене. Има си и маркировка. След около 15 минути ходене по нея, водопадът вече се вижда. Там край него има обособен приятен кът за отдих, веселие, хапване и наблюдение на водопада с необходимите съоражения.
Разходката може да завърши тук. За по-любопитните изследователи, има още .Няколко метра след този кът за отдих има стръмна пътечка, водеща до подножието на водопада. Тук вече е трудната част, защото пътечката е стръмна и хлъзгава. След като се слезе по тази пътечка, може да се повърви още малко по скалите от коритото на реката, за да се хване водопадът от по-предни позиции.
И стръмната пътечка, и речните скали са доста влажни и хлъзгави .Въпреки тези малки трудности със слизането, изгледът е  впечатляващ.Ще отделим 2 часа да се полюбуваме на красотата на водопада и за обяд сред природата.
Около 14.00 часа Отпътуване за с. Раювци – перлата на Еленския Балкан – история и кътче от рая! Всяко едно селце в Еленския балкан е сгушено сред природата, омайва със свой собствен чар, вдъхва спокойствие и винаги може да предложи по нещо интересно. Навсякъде в местността може да чуете легенди за селото и за именитият Вълчан Войвода, който е живял там и посветил живота си за благото на българския народ. В негова чест през 2015 година е издигнат Мемориалния комплекс „Вълчан Войвода„. Непосредствено до паметника се намира и т.нар. „Българският Стоунхендж„. По подобие на световно известния мегалитен паметник също така в кръг са подредени и „Раювските камъни“. Огромните каменни късове обособяват едно магично място с много силна енергия в центъра на кръга. Всеки един камък е детайлно обработен и поставен с целта да припомни велика мисъл, цитат или някоя ценност към всеки посетител. Всички те предизвикват размисъл и безспорно във всеки един от тях има закодирана истина, до която всеки сам трябва да стигне. Посланието на Паисий Хилендарски е под формата на отворен пергамент и започва с първите букви на азбуката ни. Издълбани са и малко познати мисли на Ботев, Левски, Стефан Стамболов, Гоце Делчев, Бачо Киро и Колю Фичето. След като прочетеш всички ти се иска да ги препрочиташ отново и отново. В близост под вековен дъб е издигнат и параклиса „Св. Петка Търновска“. Легендите разказват, че това място е създадено от Бог и е заредено с положителна и чудодейна сила. В параклиса всеки посетител може да запали свещ, а в непосредствена близост до него е изградена красива беседка.
Отпътуване за Велико Търново. Настаняване в хотела. Свободно време за разходка из града.Нощувка.

Закуска. Велико Търново – старата столица на България, градът, където всеки може да види и усети българската история с цялото й величие и драматизъм. Това е градът, в който два пъти възкръсва българската държавност (1185 и 1879 г.). Във Велико Търново е приета първата българска конституция, запомнена като Търновска, това е градът, в чиято църква „Св. 40 мъченици“ на 22.09.1908 г. е обявена Независимостта на България. Каквото и да се каже за Велико Търново би било малко. За щастие, тесните улички, възрожденските къщи, всяко кътче в града говори на посетителите за невероятната българска история. Посещение на Крепост Царевец (част от 100-те национални туристически обекта) – туптящото сърце на Втората Българска държава и един от най-посещаваните и предизвикващи преклонение исторически паметници днес. Посещение на църква „Св. Четиридесет мъченици“, където е открита Иван-Асеновата колона. Разглеждане на Самоводската чаршия, запазила атмосферата си от възрожденски времена с многобройните работилници, ателиета и сувенирни магазини. Вечерта ще имате възможност да се насладите на светлинното шоу Звук и светлина. Нощувка.

Закуска.  Отпътуване  за Хотнишкия водопад около 11.00 часа. Разположен на около 20 км от Велико Търново,  Хотнишкият водопад или наричан още Кая Бунар, е едно от онези кътчета в България, които разкриват в пълния блясък красотата и уникалността на българската природа. Това е малък оазис, който си заслужава да се види, предпочитана дестинация от любителите на природата. Хотнишкият водопад със своите 30 метра височина е най-високият водопад около Велико Търново. Водопадът „работи“ през цялата година – да, много по-пълноводен е през пролетта след снеготопенето, но от друга страна той не пресъхва през летните месеци. Красотата на пейзажа прекрасно се допълва от синьозелените води на езерото, жадно поглъщащо водите на водопада.
Около 12.30 потегляме към Килифаревския манастир като преди да го разгледаме ще спрем за обяд в Ресторант Шумата, който се намира малко преди самия манастир.
Първоначално, Килифаревският манастир е бил построен горе на хълма над сегашния манастир, по времето на цар Иван Алксандър. Основател на манастира е видният исихаст свети Теодосий Търновски. Малко по малко Килифаревският манастир става духовен и книжовен център, манастир-лавра, което ще рече главен манастир. От тук започват пътя си известни духовници като свети Киприян и свети патриарх Евтимий Търновски. По време на турското робство, Килифаревският манастир е бил разрушен. През 1718 година е бил построен отново на мястото, на което се намира в момента. За съжаление, в края на 18-ти век отново претърпява разрушения по време на кърджалийските нашествия. В сегашния си вид, манастирът е построен през 1840-1842 година от майстор Колю Фичето. Иконостасът и иконите в манастирския храм са направени от тревненски майстори.
Заредени с красиви емоции се отправяме обратно към гр. Кърджали.