Величието на Рилските езера 2025

Отпътуване от Кърджали към Самоков.Разглеждане на забележителностите на града.
Историческият музей.
Включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта .Създаден е през 1930 година. В първите години от създаването на музея, сбирката се е помещавала в сградата на читалище „Отец Паисий“, Десет години по-късно е направена първата копка от Богадн Филов за изграждането на самостоятелна сграда на историческия музей. От 1943 година се намира в днешната сграда, която виждаме. Внимание привлича експозицията, в която са представени материали и документи, свързани с най-характерния отрасъл на град Самоков и района – железодобиването. Също така може да се видят шевици, тъкани и бродерия, монетни колекции и старопечатни книги от Самоковска област.
Църква „Успение на св. Богородица“.
Изградена е в периода 1790-1791 година. Тя е една от ранните големи възрожденски трикорабни псевдобазилики в България. Наричана е още Митрополитска цъкрва. Издигната е на мястото на по-мъничка църква от седемнадесети век и е вкопана метър и двайсет сантиметра в земята. Дърворезбата е направена от майстори от Самоковската резбарска школа (Антони, Атанас Теладур и учениците му).
Музей Байракли джамия
Байракли джамия е отворена като музей. Реставриран паметник на културата, тя е единствената запазена джамия от времето на османското владичество в Самоков. Това е т. нар. Стара джамия, основно преустроена в средата на XIXв и изписана около 1845г от самоковските зографи Иван Иконописец, Коста Вальов и Христо Йовевич в декоративния стил на Самоковската художествена школа. Фотоизложбата “ Самоков през фотообектива“, разположена в нея, отразява промяната в градската среда в края на XIX и първата половина на XX в.
Голямата чешма
Голямата чешма е паметник на културата, обществена сграда от XVIIв в османски имперски стил. Тя е построена като благотворително заведение от управителя на султанската кухня около 1660г. Тази площадна чешма има богата каменна пластика – уникална обеца, фонтан и къщичка за птички, и др. По дървени тръби бил каптиран извор с вкусна и студена вода. Оттам и легендата, че който пие вода от чешмата, ще остане завинаги в града.
Църква „Свети Николай“
Църквата е построена в по-късен период, 1859-1860г, когато християните в Турция получили по силата на провежданите реформи известни религиозни свободи и самоковци издействали ферман. Те вярвали, че на това място е имало църква още преди падането на града под турска власт. След като бил завършен иконостасът и поставени иконите, храмът бил осветен тържествено на 26 октомври 1861 година, Димитровден, от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници, за да свърже завинаги родолюбието на самоковци с борбата срещу гръцкото духовенство. Именно в тези дни от града е изгонен гръцкия владика, а църковната служба започва да се води само на български език. Дръзкото строителство на църквата „Свети Никола“ показва тази решителност за отхвърляне на гръцките владици, но и неустоим копнеж за национално освобождение. Трите й купола белеят отдалеч, устремени в синевата. Високата каменна ограда тук не скрива почти нищо. Църквата „Свети Никола“ сякаш е апотеоз на националното духовно освобождаване. Иконите й са работени от самоковски зографи, но, странно наистина, вътре липсват стенописи. „Св. Никола“ е гробищна църква. В двора й са били погребани видни самоковски личности като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др. През 50-те години част от гробищния парк е застроен. Надгробните плочи на Захари Зограф и Християния днес се съхраняват в Историческия музей.
Чадър чешма
Чешмата не е голяма на размери, но функционира от 150 години. Много е красива и е един от символите на град Самоков. Изградена е през 60-те-70-те години на деветнадесети век. Майсторът не е известен.
Сарафската къща
сторията и името на Сарафската къща са свързани с еврейската фамилия Арие, чийто родоначалник, роден във Виена, се заселил през 1793г в Самоков. Богатството и разкошът на тази предприемчива фамилия се отразили в техните къщи и в строежа на Синагогата във време, когато по нашите земи няма значителни обществени сгради и външният блясък на дома е все още нещо ново.
Не е запазена т.нар. Голяма Сарафска къща със салон, където на дърворезбен балкон седял оркестърът, а по стените били изписани пейзажи на екзотични заливи с палми и силуети на далечни градове. От другите 4 къщи, строени през 50-те и 60-те години на ХIХв, е запазена тази, наследила името Сарафска.
От цялото великолепие в оригинален вид са дърворезбените тавани и отчасти декоративната украса в салона. Обзавеждането е събирано за целите на реставрираната къща, паметник на културата.

Продължаваме нашата екскурзия с посещение на Музейният комплекс в село Белчин, известен като „Цари Мали град“ – също  списъка на 100-те НТО на България. Той е филиал на Историческия музей в Самоков Музейният комплекс е открит официално през 2009г и включва: средновековната църква „Св. Петка“, музейната сграда под нея и крепостта, разположена на хълма над тях.

Средновековната църква е реставрирана изцяло и е обявена за Археологически и Архитектурен паметник на културата с национално значение. В нея се извършва действащо богослужение, като едновременно с това е разположена постоянна експозиция от икони. Църквата е изписана, като в нея е запазен и уникален иконостас.
Музейната сграда е новоизградена реплика на стара Възрожденска къща в Белчин от XIXв. На първия етаж е разгърната археологическа експозиция от находки от крепостта „Цари Мали град“ и сбирка от ръкописи и оригинална старопечатна литература. Показани са уникални образци, един от които е требника на Божидар Вучкович от XVIв. На втория етаж е разположена етнографска сбирка от носии, богата колекция от съдове, оригинални тъкани и завивки, детски люлки и действащ разбой, на който може да се тъче.
Античната крепост „Цари Мали град“ с църковен ансамбъл и оброк, се проучва от 2007г. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Извън крепостта се намира култовият комплекс. Там е бил оброка и каменният кръст за „Св. Спас“ или Възнесение Господне, почитан до 50те години на XXв, една средновековна църква от XVв и останките на два раннохристиянски храма, а под тях руините на езическо светилище. Едно от уникалните неща на обекта е почти 1700г християнски култ на едно място.
Отправяме се съм Сапарева баня. Изветен със своите минерални извори градът е предпочитано място за спа почивки.
Гейзерът в Сапарева баня
Добра идея за начало на разходката из местността е разположеният в центъра на Сапарева баня Гейзер-фонтан, който държи рекорда за най-гореща минерална вода в България и континентална Европа: 103°C. Изстрелваната от него вода може да достигне максимум от 18 метра над земята. Минералната вода от Сапарева баня се използва за лечение на заболявания предимно на опорно-двигателната и нервната система, както и за рехабилитация след различни наранявания или счупвания. А местните с усмивка си спомнят и едно друго приложение на горещата вода в миналото – за варене на царевица или други зеленчуци.
Църквата Свети Никола
В центъра на града може да се посети друга интересна забележителност – средновековната църква “Св. Никола“. Нейната история започва през XII в., когато е построена, продължава през петте века османска власт, когато обаче не е разрешено реставрирането на такъв тип храмове, и затова посреща Възраждането в руини. През 1838 г., когато, по една случайност, местните решават да построят църква именно на това място, откриват останките от храма от XII в. Строежите спират, но още век минава преди да започне същинската ? реставрация. Църквата днес е затворена за посещение и единствено пред прозорците могат да се видят останалите отделни фрагменти от стенописите, с които някога е била изцяло изписана.
По данни на Константин Иречек, при откриването на черквата, в двора  са намерени множество надгробни плочи без надписи, различни римски колони и корита.
Любопитен факт е, че лечебните свойства на горещата минерална вода са открити още от траките. Именно водата обосновава името, което траките дават на градчето – Германея, идващо от “герм“, което означава „горещ“.
Продължаваме към Паничище.Настаняване в хотел.Вечеря. Нощувка.
***Възможно е промяна на мястото на настаняване в зависимост от натовареността на хотела.

Закуска. Отправяме се към лифта , с който ще се изкачим до Хижа Седемте езера.
Седемте рилски езера са една от най-известните природни забележителности в България, както и най-посещаваната езерна група у нас. Намират се в Рила на височина между 2100 и 2500 метра. Езерата са седем на брой и всяко езеро има име: Долно езеро, Рибно езеро, Трилистника, Близнака, Бъбрека, Окото и Сълзата. Произходът им е ледников и езерата са свързани помежду си чрез малки поточета. Седемте рилски езера дават началото на река Джерман, като се смята, че началото на реката започва от Долното езеро.
Най-високо разположеното езеро е Сълзата, а на най-ниска надморска височина се намира Долното езеро. Окото е най-дълбокото от всички езера от групата, като е и най-дълбокото циркусно езеро в България – 37.5 метра. Всички езера са с кристално чиста и прозрачна вода. Седемте рилски езера са една от най-популярните туристически дестинации през лятото. Хиляди туристи изкачват не малката надморска височина за да се докоснат до красотата на седемте езера. Този наплив от туристи е продиктуван и заради лесно достъпното местоположение и лифта, водещ директно до хижа Рилски езера.
Туристическият преход е около 3 часа в едната посока. Ще посетим 5 или 6 езера, като степентта на трудност на прехода е средно висока.Туристите, които преценят, че ще изпитат затруднения по време на изкачването могат да стигнат до първото езеро-Долното и да прекарат лежерно времето си в района на хижата. След като покорим върха и стигнем до най-високото езеро ще се спуснем обратно по същия маршрут, като правим периодични почивки за снимки и почивка.Отново с лифта ще се върнем до началната точка на нашето пътуване.Връщане в хотела.Свободно време за релакс и почивка след вълнуващия ден. Вечеря. Нощувка.

Закуска.Отправяме се към Екопътека Горица и Овчарченски водопад. Еко-пътека Горица и Овчарченският водопад се намират над с. Овчарци, в близост до гр.Сапарева баня. Изходна точка е центърът на селото и пътят продължава по стръмна улица, която достига до селските тепавици в края му. Пътеката върви по долината на р. Горица, която е една от най-чистите в България. До водопада се стига за около 15 мин., като наклонът е умерено стръмен. Има изградени места за почивка. Овчарченският водопад се намира на 900 м. надморска височина и е най-ниско разположеният в Рила планина. Водният му пад е 39 метра. За него има и легенда, която разказва, че по време на Турското робство в с. Овчарци живеели щастливо момък на име Йовица и девойка на име Горица,която била много красива. Беят харесал момата и решил да я отвлече. За да се спаси, Горица побягнала към мястото, където Йовица пасял овцете си, ала беят я настигнал. За да не попадне в ръцете му, Горица се хвърлила в реката от най – високата скала. Затова реката сега носи нейното име.
Следващият обект от нашата програма е Ресиловския манастир. Манастирът в село Ресилово „Покров на Пресвета Богородица“ е постоянно действаща женска обител, построена през 1932 г. Вярва се, че мястото на манастира е избрано именно от Пресвета Богородица – при започване на строежа жената на тогавашния кмет на селото била против построяването на храм извън селото, но видяла в съня си Богородица, която сама определила това място за свой храм. След този сън жената започнала със собствени средства и труд да помага за построяването му. Значително дарение направил и цар Борис III, както и вярващи от близки и далечни краища. Отпътуване обратно за Кърджали