Градът на Стоте войводи- Сливен, Жеравна, Котел, Медвен, и Ямбол

Отпътуване от Кърджали в 05.00часа от Дома на културата по маршрут Кърджали –Ямбол-Сливен.
Пристигане в Ямбол. Посещение на „Музей на бойната слава“-част от Стоте национални обекта.
Изграждането на Музей на бойната слава в Ямбол се свързва с каузата за съхраняване идентичността на военните формирования дислоцирани в град Ямбол и региона в периода след Освобождението на България от османско владичество до наши дни.
Идеята за създаване на „Музей на бойната слава“ е на ямболското гражданство, родолюбивите дружества и организации в града. Водени от тази идея с пълната подкрепа на кмет на община Ямбол, господин Георги Славов се полагат основите за създаването на първия общински специализиран военен музей в България.
Музеят се намира на територията на бившите пионерски казарми върху терен от 9 дка, предоставен от Министерството на отбраната и включва лапидариум (открит музей) и 2 експозиционни зали.
Ескпозиции: – В откритата част на музея могат да се видят няколко реставрирани танка Panzer IV, щурмови оръдия Sturmgeschutz III и уникално самоходно противотанково оръдие Jagdpanzer L 48, което е едно от шестте запазени в света, попаднало в българската армия, вероятно като трофей по време на сраженията в Унгария или в Австрия.
В двете зали на музея са показани снимкови материали и документи за бойния път на 29-ти пехотен Ямболски полк, IV Конен полк, Трета пионерна дружина, лични вещи на местни жители, участвали в Балканските войни 1912-1913г и двете световни войни (I и II-ра), медали и ордени за храброст, огнестрелно и хладно оръжие, което е на въоръжение в българската армия и др. Сред експонатите е пушка „Манлихер“ – подарък за музея от министър на отбраната на България – ген. Аню Ангелов.
Следва посещение на „Безистена“. Интерактивният музей “Безистен“ е водеща туристическа атракция в Ямбол. Ямболският Безистен (покрит пазар) е единствената в България запазена сграда от този тип от времето на османското владичество. Оценява се като един от най-красивите покрити пазари на Балканите и еталон на общественото строителство за граждански нужди в Османската империя в периода ХV – ХVІІ век. Обявен е за „народна старина“ още през 1940 г., паметник на културата с национално значение от 1972 г. Съществувал през вековете като покрит базар, от 2015 година Безистенът отваря врати като модерен културно-информационен център, който представя по атрактивен начин богатото културно-историческо наследство на Ямбол и региона. С обособени експозиционни зали на три нива, по неповторим начин тук се срещат минало, настояще и бъдеще.
Отпътуване за Сливен. Град, сгушен в скута на живописните Сини камъни. Около 705 г. влиза в пределите на Първата българска държава. По време на българското Възраждане Сливен се прочува като „Градът на 100-те войводи” и индустриален център с първата текстилна фабрика на Балканите. Свободно време за Разглеждане на
забележителностите на града.
Музей на текстилната индустрия – Музеят на текстилната индустрия е специализиран музей, който съхранява и представя културни ценности, свързани с българското текстилно индустриално културно наследство, с историята и развитието на текстилната техника и технология и ролята на Сливен в стопанското развитие на страната ни.
Сливен е първият и един от големите индустриални центрове на България. Идеята за създаване на промишлен музей в града датира от 1903 г. Реално тя е осъществена 90 години по-късно, когато се отбелязват 150 години от началото на българската индустрия. През 1984г. музеят е включен в музейната мрежа на България, а на 8 септември 1986г. е официално открит за посещения.
Музейната експозиция е тематична, характеризира се със строга хронология и динамичност. Голяма част от експонатите са работещи и на тях се извършват демонстрации на живо в реално време. При обиколка с професионален екскурзовод и демонстратор посетителите имат възможност да бъдат не само наблюдатели, но и участници в представянето.
Къща- музей Сливенски бит- Къща-музей на сливенския бит от началото на ХХ век, или Арнауткината къща, е открита през 1969г. и показва бита на сливенското градско семейство в първите десетилетия на ХХ век. Експонирани са вносни и български мебели – спалня, нощни шкафчета, диван, фотьойли, бюфет. Независимо, че къщата е рожба на по-старо време, в нея успешно съжителстват нововъведенията в градския бит с менсофата в спалнята, огнището в кухнята и големите дървени шкафове във всички помещения.
Къща-музей „Добри Чинтулов“-В старата сливенска махала „Дели балта“ се намира домът, в който до 1886г. живее и твори бележитият възрожденски поет, просветител и църковен деец Добри Чинтулов.
Къщата е построена през 50 – те години на XIX в. от двамата братя Иван и Добри Чинтулови, в близост до родния им бащин дом. Тя е от характерния архитектурен тип – открита, несиметрична, двуката сграда, с дървени кьошкове и чардаци, извисени над просторен калдаръмен двор.
В средата на 70-те години на XX в. домът е основно реставриран и в него се открива музейна експозиция.
Със своята фото-документална част, с оригиналните вещи на поета и пресъздадената типична за времето обстановка, се разкриват значими етапи от жизнената, обществена и творческа дейност на Д. Чинтулов.
Показаните експонати-книги от личната му библиотека, учебници и пособия носят информация за просветното и читалищното дело във възрожденския Сливен.
Къщата-музей на легендарния войвода Хаджи Димитър-
В края на XVIII в. в сливенския квартал „Клуцохор“ е построена къщата на рода Асенови, където на 10 май 1840г. се ражда големият бунтар – легендарният войвода Хаджи Димитър.
Тук през 1935г. е открита първата музейна сбирка, която през 1955г. прераства в експозиция.
Родният дом е малка, едноката, несиметрична къща с дървен чардак, с характерните конструктивни архитектурни белези на Ранното възраждане.
Възстановен е изцяло традиционният интериор в стаята, където е роден Хаджи Димитър, гостната, мутвакът /кухнята/ и типичната сливенска винарска изба.
В музейния комплекс е включен и ханът на х. Никола Асенов с прилежащите стопански постройки, където е пресъздадена обстановка, типична за предосвобожденски хан и кебеджийска работилница.
На втория етаж е представена обширна експозиция за войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа-изложени са интересни експонати на образци огнестрелно и хладно оръжие, фотоси и документи, свързани с героичния демарш на четата от 1868г.
Къща – музей “ Хаджи Димитър “ е включена в списъка на 100 – те национални туристически обекта под № 54 .
Настаняване в хотела. Нощувка.

Закуска.Посещение на Крепостта Туида.“Туида” e късноантична и средновековна крепост. Намира се на хълма “Хисарлъка” в североизточната част на Сливен, непосредствено до квартал Ново село. В миналото местността е била населявана от тракийски племена, антични римляни, средновековни българи. От мястото на крепостта се открива уникална гледка към величествените “Сини камъни” и към град Сливен.
Посетителите ще могат да видят стенобойни оръдия и древни воини в реален размер.
Предвидено е място за отдих, оформено като градински кът за барбекю и обособени места за почивка и организиране на пикник, парково и художествено осветление, детски кътове.
На форума – централен вътрешен площад на крепостта, ще могат да се събират голям брой зрители и да се организират различни събития: фестивал на занаятите, светлинно шоу, концерти, фолклорни фестивали.
За културни прояви ще се използва и новия амфитеатър, който разполага с 430 седящи места.
Отпътуване за Жеравна. Жеравна е най-популярното и най-посещавано село в Котленския балкан. Цялото село е един своеобразен музей на открито, в който можем да видим как са живеели местните преди стотици години. Всички къщи са направени от камък и дърво. Цялата обстановка е съвсем автентична и прави разходката по калдъръмените улици много романтична. Можем да се разхождаме с часове, представяйки си най-различни истории от миналото. Ежегодно през месец август в Жеравна се провежда фестивалът на народната носия и тогава селото „се пръска по шевовете“ от посетители. По това време наистина ще изпитате един културен шок, а също и особено силно чувство на родолюбие е гордост. Представете си старата Жеравна пълна с хора, облечени в народни носии. Наистина все едно сте направили „скок във времето“ (мотото на фестивала). . В Жеравна има много къщи-музеи. Тук са родени доста видни възрожденци, най-познатият от които е Йордан Йовков. Неговата родна къща е превърната в музей и е част от 100-те национални туристически обекта.
В Жеравна е пълно с механи, в които се предлага традиционна българска кухня в уютна, типично българска атмосфера. Свободно време за самостоятелна разходка. Възможност за Посещение на Къща-музей на Йордан Йовков, църквата „Св. Николай”, старото класно училище, Къща-музей на Сава Филаретов.
Продължаваме към Котел. Пристигане в една от люлките на Възраждането, родно място на много видни възрожденци: Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Георги Сава Раковски и др. Посещение на Пантеона на Раковски и Музея на котленските възрожденци, чиято експозиция е в 4 раздела – Будители, Просветители, Революционери и Бунтовници. Тук се намират и тленните останки на Г. С. Раковски. Мраморният саркофаг е покрит с бронзово знаме със заветните думи „Свобода или смърт”.
Възможност за посещение на Галатанското училище – архитектурен паметник от 1869 г., център на просветната дейност с експозиция на прочутите котленски килими, Природонаучния музей, Кьорпеевата къща-Котленски бит и култура.
Свободно време за разходка из китното градче.
Отпътуване за Медвен. Село Медвен е някак си „скрито“ в дерето на близката до него река. Част от къщите в селото също са построени във възрожденски стил с дървената облицовка, типична за котленската архитектура и стил. Явно в селото са живеели и заможни хора, защото някои от къщите са двуетажни, с големи дворове и чардаци. Любителите на безвремието има какво да видят тук. В село Медвен е роден писателят и революционер Захари Стоянов. Неговата родна къща, която ще посетим се намира в центъра на селото и е превърната в музей. Край селото се намира един много лесно достъпен водопад – Синия вир. Водопадът Синия вир е сравнително малък, висок е около 3-4 метра. До него се стига за около 20 мин. по много приятна и почти равна пътека. Тя започва от еко селище Синия вир, който се намира в края на село Медвен. Следва кратка разходка до водопада, като последните метри са леко хлъзгави.Водопада образува малък вир, който през лятото привлича много желаещи да се разхладят. Все пак дори и през август водата е много студена. Свободно време за снимки и любуване на красивата природа.
Късният следобед отпътуване за Кърджали.Пристигане привечер.