В СТРАНАТА НА ОРЛИТЕ- АЛБАНИЯ и Охрид- Македонска приказка

Отпътуване в 03.00 часа от Кърджали по маршрут София- Скопие-Косово-Дурас. Половината от маршрута, който изминаваме е по магистрален път, включително най-новата магистрала, свързваща столицата на Северна Македония – Скопие с Косово и Адриатическо море в Албания. На територията на Албания местните наричат магистралата с името „Пътят на Нацията”. В исторически план албанското име на магистралата устройва и нас българите, тъй като до Адриатика пътят ни преминава през територии, които са били част от българската държава, а в Косово и Албания край градовете Призрен и Кукъс и днес живеят българите – горани.  По пътя почивки на подходящи места. Пристигане в Дурас, Албания късно следобяд. Настаняване в хотела. Свободно време за спа и почивка. По желание и предварителна заявка – вечеря в ресторанта на хотела. Нощувка.

Закуска. Свободно време или по желание и предварителна заявка – Целодневна екскурзия до Берат и Дуръс. Берат е един от най-красивите градове в Албания, възрожденски архитектурен резерват под закрилата на ЮНЕСКО. Колекцията от османски къщи, накацали на брега на река  Осъм, спечелват прозвището му – „Градът на 1000-та прозореца“. 2400-годишният Берат – гордостта на албанската античност и архитектура. Градът предлага комбинация от източни и западни култури, традиции и пъстро градско наследство. През 3 век пр. н. е. той е превърнат в град-замък, известен като Антипатрея. Берат се състои от стар укрепен град, пълен с църкви и джамии, богато изрисувани със стенописи.
Името  Берат е получено чрез албански звукови промени от старославянския Bělgrad, което означава „Бял град“.  Със стратегическо географско положение на един от малкото проходи между Адриатическо море и Балканския полуостров, Берат се превърнал в богат търговски и културен център.
Берат бил неразделна част от Първото и Второто българско царство. Пресиян I го превзема през 9 век и градът получава славянското име Бел[и]град, което се запазва през целия средновековен период, променяйки се в Берат под османска власт.
Българският управител Елемаг предава града на император Василий II през 1018 година, като остава във византийски ръце, докато Второто българско царство не си връща града през 1203-та по време на управлението на цар Калоян. Следват още борби за надмощие над града. През 1417  Берат става част от Османската империя. През 1912-та чуждото господство е прекратено,  Албания получава независимост в резултат на Балканската война.
По време на комунизма  албанското правителство насърчава законодателство за запазване на 550 традиционни къщи, няколко паметника и замъка в историческия център. За съжаление, почти половината от джамиите и църквите са разрушени след обявяването на атеизма през 1967-ма.
Тогава партийният и държавен лидер Енвер Ходжа изнася реч, в която официално обявява началото на битката срещу „религиозната идеология“. Затворени са джамии, православни църкви и католически храмове. Унищожено е голяма част от културно-историческото наследство на
След падането на режима през 1990-та следва упадък на града. Години след това Берат започва да се възстановява и реставрира като паметник на културата, който днес посещават все повече чуждестранни туристи.
Берат и съседният град Гирокастра, са вписани от ЮНЕСКО като редки примери за архитектурен характер, типичен за османския период. Разположен в централна  Албания, Берат е свидетел на съвместното съществуване на различни религиозни и културни общности през вековете.
Замъкът на Берат
Той включва замък, известен на местните като Кала, по-голямата част от който е построен през 13-ти век, въпреки че произходът му датира от 4-ти век пр.н.е. Районът на цитаделата включва много византийски църкви, главно от 13-ти век, както и няколко джамии, построени по време на османската епоха.
Старият градски център се състои от три части: Калая (на хълма на замъка), Мангалем (в подножието на хълма на замъка) и Горица (на левия бряг на  Осъм). Реката е прорязала 915-метрова клисура през варовиковата скала от западната страна на долината, около която градът е изграден върху няколко речни тераси.
Легендата за града
Според една от легендите двама неразделни братя великани Томор и Шпираг се влюбили в една и съща девойка. Нито единият, нито другият се отказали от любовта си към красавицата. Яростни се навхрърли един върху друг в бой до смърт. Девойката се удавила в сълзите си, а от тях се появила река Осъм, която разделила града на две. От едната страна се намира планината  Томор, а от другата се извисява Шпираг.
Той е истински лабиринт от малки павирани улички. Завладяваща мозайка от рамки на прозорци, които гледат от всяка каменна постройка, улавяйки двете половини на  Берат – кварталите Горица и Мангалем.  Берат е град, който не бива да пропускате, когато сте в  Албания.

Кацнала на скалист хълм, тази прекрасна отбранителна структура от 13-ти век гледа към спокойните води на река  Осъм. Един от най-забележителните паметници на града, замъкът е изиграл неразделна роля в очертаването на историческия пейзаж на  Албания.

Гледащ над девствените борови гори, замъкът е устоял на много опустошения на времето и десетки нашествия. Величествено пазил Балканите срещу настъпленията на варварите, замъкът Берат е осеян със следи от византийско, българското и османското наследство.
Достъпна само от юг, вдъхващата страхопочитание крепост е разположена е на 214 метра надморска височина. Ако не ви се изкачва стръмния склон, можете да стигнете и с кола, автобус или такси.
Крепостта на  Берат е на повече от 2500 години, а най-интересното е, че тук все още живеят хора!Истинска укрепена цитадела, заобиколена от внушителни стени, кули и укрепления.  В замъка ще видите „Червената джамия“, която може да бъде разпозната по самотното си минаре.

Църквата „Успение Богородично“

Веднъж изкачили се на върха на замъка, ни очаква друга забележителност. Реставрираната през 18 век църква „Успение Богородично“, в която се пази уникален резбован иконостас, както и невероятни икони, дело на известния албански художник „Онуфри“.
Онуфри бил художник със силно изразен реализъм, извършил интересни изследвания в света на цветовете. Неговото „Червено Onufri“ е известно по целия свят с особения живия нюанс между червеното и розовото, чийто състав остава в тайна и до днес. В музея ще можете да разгледате шедьоврите на други албански художници, които са продължили живописните си изследвания след майстора Онуфри от 16 век.
На пода на църквата пред самия олтар се намира великолепна мозайка, чиято тайна ще научите, само ако посетите църквата на живо.
Едно пътешествие през времето, в което ще се потопите в атмосферата на средновековния град, реката и околните покрити с величествени борове планини. Въпреки че голяма част от крепостта сега е в руини, все още можете да видите здравината на каменните й стени и църквите, използвани по време на управлението на Византия. Залязващото слънце къпе града в златни лъчи и напомня за великата му история.
Свободно време в центъра на града.
Отпътуване за Дуръс – един от най-старите албански градове, днес важно пристанище на Адриатическо море. Дурaс Албания. „Вечният град“ на Адриатика. Вторият по големина град в страната, след столицата Тирана, и едно от най-старите селища по крайбрежието на Адриатическо море. Дурас има своята завладяваща история и е една от перлите на Албания.
Историята на Дурас
Крайбрежният град Дурас е дом на най-голямото пристанище в Албания и е един от най-древните градове в страната. „Вечният град” на Адриатика има 3000-годишна история, като основаването му датира от 627 г. пр.н.е. Населявана от древни времена от илири и гърци, от римляни, венецианци и османци след това, Дурас е съкровищница на някои от най-старите археологически обекти в Албания. Поради дългата си история, градът естествено е пълен с древни археологически обекти и находки, включително известния амфитеатър на римския император Адриан, чийто капацитет от 15 000 места го прави вторият по големина амфитеатър на Балканите.
Амфитеатърът на Адриан
През 60-те години на миналия век при изкопи за къщи откриват едни от най-големите амфитеатри на Балканския полуостров, построен в чест на римския император Адриан! Някога е побирал около 20 000 души. Не се шокирайте от гледката на стотиците сгради, които заобикалят амфитеатъра. Подобно на много други обекти на Балканите, амфитеатърът е открит късно в средата на жилищен квартал. Поради тази причина най-значимата част от него все още не е разкопана. Епичен мащаб! Определено амфитеатърът е впечатляваща мега структура, която за времето си е било истинско зрелище за всеки посетител.
Старият град на Дурас

Наоколо се намират останките на бани от 2-ри век след Христа, византийски форум с мраморни колони, построен около 5-6 век и малка църква от 9-ти век, чиито стени са покрити с мозайки. Старият град бил ограден със стена, една трета от която все още съществува и може да разгледате. Самият Цезар някога е вървял по древните пътища, оцелели през историята. Ако сте любители на археологията посетете Археологическия музей, създаден през 1951-ва година. Той е най-големият в страната и съхранява богата колекция от реликви.
Плажовете в Дурас
Дурас е идеален и за тези, които искат да си почиват край Адриатическо море. Плажовете му са пясъчни, дълги и обширни, а наоколо е пълно с ресторанти и барове. Близостта му до столицата го прави едно от най-предпочитаните и известните морски места в страната на орлите. Наоколо има десетки хотели, които предлагат всичко, от което се нуждаем за приятното прекарване на почивката ни.
Свободно време. Връщане в хотела. По желание и предварителна заявка – вечеря в ресторанта на хотела. Нощувка.

Закуска. Свободен ден в Дурас или по желание и срещу доп. заплащане: Екскурзия до запомнящите се  за Албания градове –Тирана и Круя!
Круя е малък, но вълнуващ град, разположен в Северна Албания, на около 20 километра северно от столицата Тирана. Този исторически и културен център представлява наистина уникално място, заредено с богата история, величествена архитектура и неповторим характер.
Една от най-впечатляващите атракции в Круя е Круският крепостен комплекс, известен още като Круйският крепеж. Тази мощна крепост датира още от античните времена и представлява свидетелство за важната роля, която Круя е играла в историята на Албания. Във върха на крепостта се намира крепостната кула, откъдето се разкриват възхитителни гледки към околността. Тази историческа сграда е и място за изложби и събития, свързани с албанската история и култура.
Круя е също място на раждане на един от най-големите национални герои на Албания – Гьорги Кастриоти, по-известен като Скендербег. Той е бил военен лидер, който се бори срещу османското владичество и обедини албанския народ в борбата за свобода. В Круя ще посетим и Музея на Скендербег, посветен на живота и делото на този голям герой. Самият музей е открит през 1981 г. В рамките на стените на замъка се намират още Етнографският музей и Долма теке. Близо до входа на замъка се намира традиционният пазар, който датира от времето на Скандербег. Тук туристите могат да намерят албански занаятчийски продукти като бродирани предмети, килими, сребърни предмети, мед, алабастър, филигран, традиционни дрехи, антики на традиционния стар базар на КруяКруя също така предлага богатство от ръкоделски изкуства
традиции. Тук можете да намерите уникални албански сувенири, както и ръчно изработени килими и бижута. Пазарите и магазините на традиционни албански продукти предоставят истинско преживяване за обичайната албанска култура.
Накрая, кухнята на Круя също заслужава внимание. Тук можете да опитате традиционни албански ястия, като тава кебап, бял охлюв, и много други вкусотии, които ще задоволят вашите вкусови бавници.
Съчетанието на история, култура и красота прави Круя наистина вълнуваща дестинация. Този малък, но значим град е като ключ, който отваря вратата към богатствата на албанската история и култура, и предоставя на посетителите незабравими преживявания и впечатления.
Ще се разходим в пъстрия базар в стария град – истински етнографски музей на открито.
Отправяме се към  столицата на Албания – Тирана .
Площад Скендербег- Следващото удивително съкровище, скрито дълбоко в сърцето на Тирана е популярният площад Скендербег! Той е кръстен на Джордж Кастрио, албански национален герой, за когото се смята, че е спрял напредъка на Османската империя в Централна Европа. На площада има паметник на Скандербег, който е разположен точно на мястото, където някога е стояла комунистическата статуя на Йосиф Сталин. Архитектурата около площада е неоренесансова и има голяма поляна с цветни лехи, която радва окото на всеки минувач!
Пирамидата

Може да ви изглежда странно да започнете вашата обиколка из града  с изоставена сграда, но Пирамидата е уникална забележителност, привличаща огромен брой туристи! Тя е изключително културно значима сграда, датираща от 1987 година. Завършена е точно преди падането на комунизма в страната.
Мястото е замислено като музей, който да разказва за делата на деспотичния диктатор на страната Енвер Ходжа, който управлявал от 1944 до 1885 година. Естествено, тези планове били променени след 1990 година. И докато страната реши какво да прави с мястото, днес то остава неизползвано.
Национална Опера и Балет в Тирана– В тази величествена постройка дълги години се помещават Националната Библиотека на Албания и Националната Опера и Балет. Ето това е културно средище, не влязохме да слушаме опера, все пак сме за един ден. Но е един добър повод да се заинтересувам от албански композитори.  И май най-известния е Пренк Якова (Prenkë Jakova), ако така точно се произнася. С две хубави опери:  Mrika (Много благозвучен вариант на “Мария”) – първата албанска опера и Gjergj Kastrioti-Skënderbeu (Скенделберг), ако не беше и на албански можеше и да се разбира нещо, но аз и на италиански разбирам толкова, а харесвам италиански опери!
Часовниковата кула в Тирана
Несъмнено една от най-сниманите забележителности на албанската столица е нейната удивителна часовникова кула! Часовниковата кула датира още от 1822 година, когато е завършена от съдебния поет Haxhi Et’hem Bey.  Стилът на съоръжението е променян няколко пъти през годините. Първият часовник е с виенски дизайн, а в последствие той бива заменен от германски. Той обаче от своя страна бил разрушен по време на Втората световна война, за да може да стигнем до днешния външен вид на кулата.
Джамия Етем Бей– Може би най-старата сграда в албанската столица (започната 1789, но завършена чак през 1823), и напомня много за османското минало на града, разраснал се от село в град по времето на еничарския генерал Сюлейман Паша. А джамията е строена от внука му и правнука му – Молла бей и Етем Бей. Хаджи Етем Бей  също полага основите и на часовниковата кула до джамията. Вътре в самата джамия е тихо и спокойно с много красиви рисунки по стените и тавана. И понеже ислямът забранява изобразяването на хора и животни в джамиите, основен мотив са станали цветята и дърветата. Вторият етаж е отреден за жените.
Православна катедрала “Възнесение Христово”– Огромната за албанските мащаби катедрала и съвсем нова е разположена в самия център на града, Този стъклен “ореол” около главния вход свети приятно синьо през нощта, а камбанарията е с формата на свещи.Това е четвъртия по големина православен храм в Европа. Църквата впечатлява с размерите си от 1660 м. обща площ с максимална височина 32,2 м. и камбанария с височина 46 м. Църквата е строена по подобие на великолепната църква „Света София” в Истанбул и пази светите мощи на Св. Йоан Владимир и Св. Кузма Етолийски.
Освен основните забележителности, за които сте прочели във всяка една програма или вече сте видели, ние ще привлечем вниманието ви и към новооткритите музеи, които ако желаете можете да посетите: „Къщата на листата” е най-новият и може би най-интригуващият музей на Албания, който отвори врати. Счита се за еквивалент на щаба на Щази в бивша Източна Германия. Листата имат двояко значение: неща, скрити в гората, но също така и оставянето на листа в книги и папки – досиетата на хората.
Всички сме чували за бункерите, с които била покрита цяла Албания, но от 2015 година насам туристите, както и неподозиращите за съществуването им местни, вече могат да видят що е то противоядрен бункер от епохата на Енвер Ходжа, посещавайки новооткритите музеи: Бунк Арт 1 и Бунк арт 2. Първият музей е с площ 3000 м2 и е разположен на цели пет етажа под земята, вторият музей е в самия център под сградите на министерствата с площ от 1000 м2 и цели 25
стаи… Разходката ни ще приключи със свободно време в крепостта на Тирана и устроеният нов базар на територията й, където ще можете да си закупите сувенири, да изпиете чашка кафе или да обядвате в приятна атмосфера.Завръщане в хотела привечер. По желание и предварителна заявка – вечеря в ресторанта на хотела .Нощувка.

Закуска.Отпътуване за Охрид. Притсигане по обяд.Настаняване в хотела.По желание и допълнително доплащане- туристическа програма в Охрид.
Манастирът Св. Наум е великолепен масивен комплекс, разположен на 29 километра южно от Охрид, на плато близо до границата с Албания. Без съмнение е една от най-атрактивните македонски туристически дестинации. С прекрасна околност, манастирът Св. Наум е популярно място, където можете да се насладите както на природата, така и на религиозното наследство.
Посещаван както от поклонници, така и от пътешественици, този източноправославен манастир е един от малкото с подобно местоположение и архитектурен разкош. С изглед към Охридското езеро, стените предоставят спираща дъха панорамна гледка към целия залив.
Със спокойна обстановка, живописна природа и религиозна история, манастирът Свети Наум олицетворява преобладаващия архетип, който минава през цялата страна на Македония – това наистина е земя, където чудесата на природата се съчетават перфектно с някои от най-завладяващите паметници на религията.
История на манастира Свети Наум
Първоначалният манастир е построен на същото това плато през 905 г. от самия Свети Наум Охридски. Разрушен между 11-ти и 13-ти век, манастирът е възстановен през 16-ти век като многокуполна византийска структура, която виждате днес.
Свети Наум Охридски е средновековен учен и писател, който заедно със Свети Климент продължава задачата да разпространява християнството сред славяноезичните хора в региона. Надграждайки делото на светите братя Кирил и Методий, св. Наум се свързва със създаването на глаголицата и кирилицата.
Известен като жив светец с множеството чудеса, които извършва, св. Наум Охридски умира през 910 г. на 80-годишна възраст и е погребан в манастира. Митове и легенди разказват, че и днес можете да донесете ухото си до каменния ковчег и да чуете биенето на сърцето му. Туристическите водачи, от друга страна, ще ви кажат, че това е водата на Охридското езеро, която се разбива в скалната формация долу.
В един момент, около 16-ти век, манастирът Св. Наум е служил като гръцко училище. То винаги по един или друг начин е било свързано с ограмотяването, преподаването и продължаването на делото на Свети Наум и Климент и светите братя Кирил и Методий.
През 20-ти век манастирът за кратко е бил държан като част от Албания (от 1912 до 1925 г.).
Ако наблюдавате архитектурата на централната църква, ще видите голяма прилика с тази на Свети Йоан (Канео) и Плаошник, но почти никаква прилика с останалите северномакедонски манастири.
Това е един от първите паметници на славянската църковна архитектура, построен през византийско време.
Централната част на манастирския комплекс е църквата \“Свети Архангели\“ и е най-завладяващата сграда в целия регион. Заобиколен от високи кипариси, традиционни сгради и каменни стени, той е приятно уединен.
Комплексът е силно укрепен както по местоположение, така и по външни стени, като отвън не можете да видите централните сгради. В крайбрежната част отдолу се виждат архаични сгради със зашеметяваща архитектура от Охридския регион. Някога стаите на манастирските общежития, сега са част от етно хотела, където луксът и традицията са добре съчетани. Апартаментите превръщат този район в курорт и имат спираща дъха панорамна гледка към езерото.
Интериорът на църквата е добре известен с характерния си дървен иконостас, който е много стар, датиращ от 17-ти и 18-ти век. Вътре в църквата все още се намира иконата на Успение на св. Наум, представляваща най-стария предмет на темата.
Сърцето на манастирския комплекс е тучна и спокойна градина с потоци от фонтани и цветни пауни. Атракция сама по себе си, тези птици са популярен акцент и в целия регион.
Въпреки че в комплекса има много неща за правене, околността е също толкова привлекателна. Докато сте вътре, не забравяйте да посетите централната църква на Светите Архангели, гробницата на Свети Наум Охридски и кладенеца близо до основната сграда, където можете да хвърлите монета и да си пожелаете желание.
Пауните украсяват двора, така че не забравяйте да направите няколко снимки, докато дефилират и из църквата. Насладете се на градината или може би посетете ресторанта в комплекса и отпийте фино македонско червено, докато се наслаждавате на гледката към езерото. Храната е вкусна и може би една от най-добрите представители на традиционната македонска кухня, така че отделете време за менюто и не се колебайте да помолите сервитьорите за препоръка.
Паркът на манастирския комплекс Свети Наум
Построен преди няколко години, входът на манастирския комплекс е хубав намек за значението на мястото. Отпред има голям паркинг и каменна порта, посрещаща посетителите в спокойствието на района.
Малкият парк е пълен с магазинчета за сувенири, десетки пейки, кафенета и плажни барове. Самият плаж е доста дълъг, простира се по целия парк, чак до пристанището пред манастира. С върбови дървета и бамбукови чадъри, това е идеалното място да прекарате следобеда, гледайки хоризонта на Охридското езеро.
Старият град в Охрид е разположен на два хълма край брега на Охридското езеро. Поради много добре запазената архитектура от XIX век и архитектурните паметници с национално значение като Самуиловата крепост, Робевата къща, епископската базилика „Св. София“, църквите „Св. Богородица Перивлепта“, „Св. Климент“, „Св. Никола Болнички“, „Св. Йоан Канео“, Охрид с право е обявен за паметник на световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО. Връщане в хотела. Нощувка.

Закуска. Отпътуване за България. Пристигане вечерта в Кърджали