Легенди за Врачанския балкан 2025

Отпътуване от Кърджали  в 05:00 ч.Преди обяд пристигане в село Челопек при къщата-музей Баба Илийца, където можете да вземете печат за 100-те национални туристически обекта. Къщата-музей Баба Илийца се намира в центъра на Врачанското село Челопек, по пътя за връх Околчица. Музеят е създаден през 2003г от Инициативен комитет от родолюбиви българи и кметството на селото, с помощта на Община Враца и Мемориален комплекс „Ботев път“.Баба Илийца е останала в Българската история с факта, че е помогнала на Ботевата чета след разгромяването ѝ край връх Околчица във Врачанския балкан. С риск за живота си тя спасява един от Ботевите четници. Великият български поет и писател Иван Вазов описва героизма й в разказа си „Една българка.
През 2003 година къщата на баба Илийца е възстановена и днес тя е отворена за посетители всеки ден от 8:00 до 17:00 часа. В къщата е подредена изключително богата и забележителна експозиция от стари предмети на бита и мебели, красиви килими, типични народни носии за този край на България. Голям интерес за туристите представлява родословното дърво на прочутата българка. Къщата се стопанисва от Мемориален комплекс „Ботев път“.Великият български поет и писател Иван Вазов описва героизма и в разказа си „Една българка“.
Продължаваме с  посещение на връх Околчица, където е издигнат паметник в чест на подвига на революционера Христо Ботев и неговата чета, загинали през 1876г. за Освобождението на България. Свободно време за снимки . Отпътуване за най-големия град в Северозападна България – Враца.  Той е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Във Враца се съхранява Рогозенското съкровище, което е най-голямото тракийско съкровище откривано досега. Ежегодно в града се провеждат Ботевите дни, чиято кулминация са митингът-заря на 1-ви юни, провеждан на площад „Христо Ботев“, както и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица. Девизът на Враца е „Град като Балкана – древен и млад“
Отпътуване за най-популярната и най-посещавана пещера у нас – Леденика. По пътя за пещерата ще спрем за обяд в Комплекс Чайка- перлата на прохода Вратцата, разположен на основния път за пещера  Леденика“  и Врачанската екопътека . Комплексът включва хотелска част, както и огромен  ресторант-градина. Уникалността на това място съчетава в себе си невероятната природна среда, в която се намира комплекса и вкуса на традиционна българска кухня. Покрай комплекса минава река Лева, която с ромоленето си допринесе за приятните мигове. Може да опитате от вкусните ястия. Няколко думи и за невероятния скален феномен Вратцата.
Вратцата представлява ждрело на границата между планината и града. Учудващо малка е реката, която някога е изсякла този пролом през варовиковите скали и за да образува това ждрело. Най високите скали на Балканския полуостров- 600 метра доломити, опасващи прохода от двете му страни. В пролома могат да се видят и запазените останки от средновековната крепост Вратица. С две думи природен парк Врачански балкан заслужава всяка минута и всеки пропътуван километър.
Пещера Леденика  е открита през 1961 г. и се намира се на 16 км от Враца на територията на природен парк Врачански Балкан. Пещерата получава името си от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват през зимата близо до входа. Била е известна още по времето на османското робство. В нея овчарите са съхранявали овчето мляко. Температурата варира от -7 C до 15 C . Тя разполага с голям брой галерии и интересни карстови образувания, формирани в продължение на дълъг период от време. Дължината и е 320 м и има десет зали. Най-ниската част е първата зала „Преддверие“. Тук се намира огромната ледена колона с диаметър 21м. Могат да се видят различни по форма образувания, някои от тях са с имена – Крокодила, Дядо Коледа, Сокола и др. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно е изчезнала и е останало едно малко езеро, наречено Езерото на желанията. Свободно време за разходка в красивия парк. Връщане във Враца. Настаняване в хотел. Свободно време за разходка из града. Нощувка.

Закуска. Освобождаване на хотела и отпътуване. По пътя ще  видим природният феномен Ритлите. Ритлите са чудновати скални образувания, които се намират в Искърския пролом до село Лютиброд. Разположени са по двата бряга на реката. Четирите , които са на левия бряг, са значително по-ясно откроени. Наподобяват успоредно разположени скални стени. Скалите се намират в края на село Лютиброд, а до най-високата им част се стига по екопътека. В тунела под Ритлите пък преминава влака от София за Враца. Дължината им варира от 200 до 400 метра, а дебелината от 2,6 до 7 метра. Извисяват се до 80 метра над нивото на река Искър, като пространството помежду им е обрасло в гъста широколистна растителност. Възникването на тези скални форми вероятно се е случила преди 120 милиона години, когато тук е било дъно на море. В миналото римляните са използвали скалните стени като естествени укрепления срещу нашествениците. Част от ритлите са били използвани като част от крепостните стени на средновековната крепост Коритенград. Градът се е простирал до реката, а при археологически разкопки там са открити останки от 9 църкви.
В близост до Ритлите се намира и историческата местност Рашов дол. Там през пролетта на 1876 г. са загинали в битка 10 четници от Ботевата чета. Днес костите им се пазят в малка костница, разположена в местността. От Ритлите до местността се стига за половин час пеш, ако поемете на запад.
Отправяме се към  Черепишки манастир „Успение Богородично“. Черепишкият манастир е построен по времето на цар Иван Шишман. Съществуването на светата обител се свързва със средновековен град, близо до феномена Ритлите, с името „Коритен град“. Според една легенда, името на манастира идва от белеещите се кости на загиналите воини при паметна битка, състояла се в района, на цар Иван Шишман с турските нашественици. Както повечето български манастири, Черепишкият манастир е изгарян и опустошаван неколкократно. В началото на 17 век манастирът е възстановен под давление на видния български иконописец Пимен Зографски. По това време е издигната и сегашната църква.
В годините на Българското възраждане Черепишкият манастир е бил важно просветно средище. През 1797 година тук намира убежище Софроний Врачански. Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е любимо място на Вазов и Алеко Константинов, често се определя като най-красивото място на земята.
Най-интересните обекти за разглеждане в манастира, са манастирската църква, високата кула-костница, музеят към манастира и Алековата алея покрай река Искър. Тук не включвам красивите природни гледки наоколо, тъй като вече нееднократно споменах за тях. Манастирската църква е малка, еднокорабна с абсида. В нея могат да се видят интересни старинни стенописи. На видно и високо място в двора на манастира се издига величествена кула-костница, в която се пазят останките на част от Ботевите четници, загинали в битката в Рашов дол. Друга интересна сграда е музеят.
Отпътуване за манастир Седемте престола – част от 100-те национални туристически обекта. Легендата разказва, че обителта е основана през 11 век от 7 боляри, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана. В манастира е пребивавал и Софроний Врачански. В чест на Седемте престола е написано и стихотворението “Клепалото бие”, чийто автор е Иван Вазов, който често отсядал в манастира. Тук ще видите  гробът на  Змей Горянин – известен български детски писател. Свободно време за разходка и снимки.
Разходката по Искърското дефиле е съчетание на красиви природни гледки и посещение на културни забележителности. Самият Искърски пролом е много живописен. Там са Лакатнишките скали и паметникът на дядо Йоцо. Името на скалите, както и на цялата местност, в която се намират идват от завоя, който прави река Искър – с формата на сгънат лакът.  До паметника на Дядо Йоцо се стига по специална отбивка преди село Очиндол. Гледката към реката е невероятна – там старецът е стоял и слушал как се строи на железницата.
Преди обяд пристигане в село Бов. Изкачване по живописната Вазова екопътека до подножието на водопада Скакля, той е четвъртият по височина водопад у нас и една от основните забележителности в община Своге. Представлява каскада, първото стъпало от която е високо близо 85 метра, второто – 20 метра, следвани от няколко по-ниски. Общата му височина е приблизително 120 метра. Падащата от такава височина вода създава невероятно красива гледка. През зимата водопада замръзва и се превръща в едно от най-предпочитаните места за ледено катерене в България. Около самия водопад е изградена еко-пътека с подходящи места за пикник и отмора, която носи и името на Българския поет – Иван Вазов. Говори се, че великият Български творец, любувайки се на гледката, която се открива, се вдъхновява много и сътворява своя разказ “Дядо Йоцо гледа”. Свободно време за разходка, снимки и почивка. Продължителността е около 2 часа в двете посоки общо и  е препоръчително да сте с удобни обувки, раница с храна и вода. Отпътуване за Кърджали и пристигане привечер.