Search
Generic filters
Search
Generic filters
Начало » Оферти » По следите на времето – Банско - Лещен - Ковачевица

По следите на времето – Банско – Лещен – Ковачевица

Цена от: 255 лева

Кратко описание

Тридневна екскурзия до малките кътчета на България- ще посетим Банско, село Долен, Лещен, Ковачевица, местността Градище, село Долен, Доспат, Широка лъка…
Автобусна програма с тръгване от Кърджали!

Туристическа програма

Отпътуване в 05.00 от Кърджали посока Велинград, Юндола, Банско. Възможност за посещение на с.Добърско и Църквата Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат срещу допйлнително доплащане. Пристигане в гр. Банско. Разходка из град  Банско. Посещение на църквата „Света Троица“, построена през 1835г. В двора на църквата се издига 30 метрова кула с часовник. По желание посещение на Къщата – музей „Никола Вапцаров”; Къщата – музей „Велянова къща“- паметник от епохата на Възраждането; Къщата-музей „Неофит Рилски“, паметника на Паисий Хилендарски. Свободно време за обяд в някоя от традиционните механи в центъра на града и за разходка по живописните улички между здрави двукатни каменни къщи-крепости с високи зидове и тежки масивни порти, с дълги стрехи от черна мура.
Отпътуване за Делчево. В полите на Южен Пирин и на 9 километра от град Гоце Делчев се намира село Делчево. Селото се намира близо до големия град и в същото време е отдалечено из множество завои високо в планината. До него се стига по чаровен тесен и обновен път, по който въпреки всичко няма проблем да се разминат две коли, затова не се плашете от местоположението му.
Още на входа си село Делчево ни посреща с една от най-хубавите и слънчеви табели, които сме виждали. Топлината и уюта, които лъхат от нея не напразно ни обещават, че ни очаква приятно прекарване и място, на което може да се почувстваме наистина заредени.
Със своя своеобразен архитектурен облик село Делчево напомня за миналото време и пресъздава актуални къщи от тогава, които създават на места типична възрожденска атмосфера. Всички те сякаш в хармония са съчетани със стръмния терен, разположени са амфитеатрално, гледащи към широкия хоризонт, а между тях криволичат тесните и покрити с калдъръм улички. Голяма част от жилищните сгради са строени в края на XIX и началото на XX век от местни майстори. Много от тях са реновирани, но запазват своя автентичен облик, а между други се строят и изцяло нови постройки в същия дух. Част от къщите се отдават изцяло на своите гости, а други са превърнати и в уютни къщи за гости, чиито стопани са готови да посрещнат всеки пътешественик отбил се по този край. Много от сградите се отличават със собствени ръчно изваяни дървени табели, които гордо носят имената на фамилиите, живеещи и живеели в тях. Много от табелите освен дома представят и нещо характерно за своите стопани. На една от тях ще видите и родословното дърво на рода на собствениците й, чиито разклонения красиво обграждат цялата сграда. Не малко са и чешмичките построени между калдаръмените улички, които с любов са били съградени от местни майстори. На площада пред кметството се намира и почетна плоча в памет на загиналите герои от село Делчево в името на освобождението на България. Площадът пред кметството е старателно обновен и подреден, за да събере всички местни и гости на града по време на традиционните празници на виното, които се провеждат през февруари, както и за самия сбор на селото. Празника на виното се отбелязва традиционно със зарязване на лозята и Конкурс за домашни вина, както и обичаят “Змейова сватба” – възстановка на традиционна делчевска сватба с народни носии. Още един шанс да присъствате на този ритуал е и на празника Еньовден, когато отново се прави такава демонстрация. Легенда по тези места разказва, че някога край селото имало много зъл змей. Той обаче се влюбил в местна девойка, която го преобразила и го направила добър с хората.
В сърцето на селото се намира и църквата “Успение Богородично”, която е построена през 1838г. Поради амфитеатралното разположение на къщите, достигайки и най-високите и най-ниските му части, църквата остава винаги видима от всички краища на селото. От самото село от високо се разкрива незабравима гледка към Гоце Делчев и близките села – Марчево, Огняново, Гърмен и Борово. Няколко завоя преди входа на селото местните са изградили и специална тераса, на която може да си отдъхнете и да насладите на тази гледка, а вечер да наблюдавате как блещукат светлинките на града. Разходките не са единственото нещо, което може да правите тук. Районът около селото е подходящ също и за екскурзии и планинарство, както и за обучения и алтернативен туризъм. Любителите на придвижването на колела може да направят разходки с велосипеди, мотори, да карат бъги или ATV, a защо не и да се отдадат и на конна езда до близката местност Попови ливади. А по горските еко пътеки ще намерите заслони с чешми и огнища, букова вода, живописни водопади и поляни.
Отпътуване за село Лещен. Настаняване в хотел 3*. Свободно време за разходка из селото.
Село Лещен е една от най-привлекателните и автентични дестинации за селски туризъм в България. Разположено върху южния склон на Западните Родопи на 200км от София, пред него се открива незабравима гледка към Пирин планина.
Село Лещен е старинно селище със запазени стари български къщи. Една от основните атракции на селото е глинената къща, позната сред гостите като „Къщата на Флинстоун”. Постройката, приличаща изцяло на къщата на семейство Флинстоун е изградена изцяло от естествени материали като глина, слама и дърво. Тя се състои от една стая със собствена баня и може да бъде наета от гости, които биха желали да се почувствате като героите от едноименния сериал, но с известни удобства.
В центъра на селото се намира църквата „Света Параскева“. Строителството на църквата е започнало през далечната 1834г и само две години година по-късно, храмът е осветен и започва да действа макар, че все още няма построена камбанария. През 1837-ма година е построена и камбанарията и храмът придобива сегашният си вид. В църквата има запазени стари икони и иконостас.
За съжаление преди няколко години в нея избухва пожар. За щастие през 2014г е възстановен напълно благодарение на доброволци и родолюбиви българи. Интересното за храмът е това, че при ремонтната дейност след пожара, под старата мазилка на входа е разкрит камък с две важни за черквата години: 1898 и 1666г. Надпис над входа върху каменна плоча гласи, че храмът е „поправен“ (ремонтиран) през 1898г. Според местно предание, 1666 е годината, през която е построена църквата Св. Параскева в село Голо Бърдо, което сега е в пределите на Албания. Знае се, че българите от това село масово са се преселили в Лещен, за да избегнат започналото тогава насилствено ислямизиране на християнското населени. По твърдение на възрастни хора, преселилите се от Голо Бърдо взели този камък от църквата в родното им село и го положили в новият си храм, който построили тук в Лещен и също го посветили на Св. Параскева. Нощувка

Закуска. В 11.30 отпътуване за  Ковачевица. Архитектурно-исторически резерват Ковачевица се намира в община Гърмен, област Благоевград. Районът е планински, като най-близкото село, Горно Дряново, е на 5 км. В Ковачевица е запазена възрожденската архитектура – къщите са почти изцяло от камък, като само последните етажи на по-високите къщи са от дърво. През 1977 г. селото е обявено за архитектурен резерват. Сякаш застинало във времето, запазило автентичния си вид от XVII-XIX в., това е едно от най-известните и красиви български села. Заради автентичния си облик Ковачевица и Лещен често се превръщат в декор на български филми. Сред тях са „Мера според мера” и „Мъжки времена”.

Селото възниква след 1656 г. при опитите за помохамеданчване на българското население в Родопите, което в търсене на спасение се заселва в по-непристъпните части на планината.

Местните хора се занимавали със земеделие и животновъдство. По време на Възраждането (XVIII – XIX век) Ковачевица е просветен център. Селото е било и един от центровете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в края на XIX и началото на ХХ век.

Характерните двуетажни и триетажни къщи с издадени горни етажи са построени през XVIII век. В приземния етаж на типичната ковачевска къща са били помещенията, в които са се отглеждали животните и се е складирала храната. На горния етаж са се намирали жилищните помещения.
Сред интересните обекти за посещение в селото е църквата „Св. Никола”, която е построена през 1847 г. През 1900 г. към нея е изградена и четириетажна камбанария.
Село Ковачевица е подходяща дестинация за любителите на селския туризъм и спокойствието. Освен че могат да се разхождат из тесните калдъръмени улички, да отседнат в типична ковачевска къща, туристите могат да опитат традиционни български ястия и да се насладят на спокойствието на Родопите. От селото тръгват няколко туристически маршрута до водопад „Синия Вир” и местността „Кози камък”. Свободно време за разходка и обяд- Пивница Синия вир,  Кръчма Братята.  Връщане в хотела.
Следобяд по желание посещение на Хаджидимово-ще посетим най-атрактивния зоопарк и Хаджидимовския Манастир.-10 лв при мин.8 човека
Това не е обичайна зоологическа градина. На първо място тук животните не са в клетки. Всички те се чувстват свободни и обгрижвани. Разбира се, някои животински видове са обособени в свои пространства с цел безопасно съжителство, но отново всички от тях са свободно движещи се, обитават огромно широки пространства, максимално близо до своята естествена среда.
Други пък живеят в пълна идилия със свои несебеподобни. Напълно нормално е да видим зайче, паун и овен на едно … или пък елен, сърна и патица заедно. Зоопаpкът е изграден преди над 10 години и в него живеят кошyти, елени, cъpни, понита, мyфлони, паyни, зайци и дpyги cимпoтични животни.
Хаджидимовският манастир „Св. Великомъченик Георги Победоносец“ е един много интересен манастир. Нарежда се на трето място по големина в Югозападна България.Той се издига на хълма на Хаджидимово, само на 50 метра от зоокъта. Има голяма и много добре поддържана градина. На мястото на сегашният манастир е имало християнско светилище. Върху това светилище е изграден манастирът за първи път още през 13-ти век. По време на робството е бил изгарян и изграждан многократно, в последствие дори бил изоставен.
Най-голямата ценност на Св.Георги е едноименната икона датираща от 1750-1800. Вярва се, че който пренощува в манастира, намира изцеление на болките си.  Ежегодно на Гергьовден се прави курбан за здраве и се посещава от стотици хора. Днес манастирът постоянно се доразвива и доизгражда .Манастирът е много често посещаван от гръцки туристи.
Връщане в село Лещен. Свободно време за разходка. Нощувка.

Закуска. Освобождаване на хотела. Отпътуване за Ландшафтно-исторически парк „Градище”. Местността Градището се намира в Родопите. Самият факт, че е в Родопите подсказва, че можем да очакваме красиви гледки и онова особено чувство на уют, което се усеща само там.
Местността е живописна, богата на природни, скални образувания, а едновременно с това в нея се намират и останките на тракийско светилище. Именно затова паркът е наречен едновременно ландшафтен и исторически. Той е много лесно откриваем, достъпен и подходящ за семейства с деца. Mестността Градището се намира близо до село Долно Дряново, на главния път Гоце Делчев – Доспат. Входът към парка ясно се вижда вдясно на пътя, а още с приближаването ще видите и табели за мястото. На входа има голям и удобен паркинг. Таксата за разходка и разглеждане на парка е само 1 лев.
Проучването на местността и светилището са започнали едва преди 10-тина години. В последствие е изградена и екопътеката. На входа на парка, покрай една от алеите ще видите експозиция на скалите, които се срещат в местността. Всяко парче камък има описателна табела. Отпред има дори зона за палатки. С влизането ще видите един интересен за децата атракцион, който е безплатен за използване – т.нар. „алпийска пътека“.
Пътеката минава покрай няколко големи скални образувания, които с повече въображение можете да оприличите на най-различни животни, човешки глави, гъби и други. Можете да дадете пълна воля на въображението си. На мен някои ми приличат на кораб или на гигантски сладолед.
Алеите в парка са ясни и широки. На много места са изградени беседки.
С влизането си пътеката се разделя на две: 1. към светилището и Главата и 2. към Момин вир и другите скални образувания около екопътеката.
Най-популярното скално образувание в местността е Главата. Лесно и бързо ще стигнете до него ако следвате обозначителните табели в парка. Всъщност тракийското светилище е разположено върху Главата. Щом тръгнете по алеята към Главата, неизбежно първо ще минете през беседката, от която ясно се вижда защо го наричат така. Ясно се отличава човешкият профил – носът, очите и устата.
Според проучванията, тракийското светилище в местността Градището е на около 7 000 години и е едно от най-старите на Балканите. Подобно на други тракийски светилища, които съм виждала, и това е разположено в най-високата част на местността. Отвсякъде е оградено с пропаст. Явно е било трудно достъпно и естествено защитено от каньона. Ясно се вижда, че скалите са обработвани – издялани са стълби, улеи, кръгове и стъпки. Тук са открити много предмети, които са се използвали при ритуалите и обредите. В най-високата точка на светилището е изградена беседка, от която се открива страхотна гледка.
Местността Градището е много богата на на-различни скални форми и образувания. Ако тръгнете към Момин вир и останалите скални образувания, скоро пътеката започва да се спуска към коритото на реката.
От всички страни на алеята ще виждате скали с най-различни причудливи форми. Всъщност Главата не е единствената скала с форма на глава. Ще видите доста „глави“. С повече въображение ще видите гигантски скални гъби, костенурка, кораб … какво ли не.
Момин вир е мястото, до което стигнахме по време на нашето посещение. След това се върнахме обратно по същия път до входа на парка. Мястото се нарича така, защото според легендите една девойка скочила в реката, за да се спаси, но така и не излязла от водата, а в отражението на водата и до днес се виждал женски образ. Разбира се това е само легенда. Мястото е красиво, а реката образува няколко малки скока.
Най-доброто време за посещение на парка е през пролетта или през есента. През лятото скалите се напичат и жегата става много неприятна.
Времето, което ви е необходимо за разглеждане на светилището, главата и другите скални форми до Момин вир и обратно е около 2 часа.
Отпътуване за Село Долен. Село Долен е едно място, в което явно са изобретили машината на времето и са върнали има-няма 200 години назад. В село Долен човек може да се наслади на истинско безвремие, спокойствие и тишина.
Интересен факт е, че селото е обявено за архитектурен резерват в същата година, в която е обявено за такъв и село Ковачевица. И двете са разкошни, но Долен е доста по-автентично, непокътнато, непознато и некомерсиализирано от двете. Уверявам ви обаче, че съвсем не е по-малко красиво или по-неподходящо за селски туризъм.
Село Долен се намира в западните Родопи, на около 30 километра от Гоце Делчев и на също толкова от добре познатите Лещен и Ковачевица. От Гоце Делчев трябва да тръгнете към Доспат и Смолян. След село Долно Дряновo ще видите отдясно на пътя паркингът и входът към Ландшафтен исторически парк „Градище“, който също е интересен за посещение, а още няколко километра след него е и отбивката към село Долен.
Минава се първо през новата част на селото, в която къщите са съвременни.  След новата част на селото следва леко спускане по тесен път, който ще ви отведе на площада на старото село Долен. Там пътят свършва, има голям паркинг и можете да оставите колата си.
Къщите в Лещен, Ковачевица и Долен си приличат. Построени са изцяло от камък и дърво, на поне 2 етажа, с големи чардаци и каменни покриви (тикли). От улицата се влиза директно на първия етаж, в който някога са се отглеждали животните. Разбира се в наши дни отглеждането на цели стада животни е доста по-слабо развито и първите етажи на къщите са преустроени.
Тесните калдъръмени улички са изключително атрактивни и са запазили външния си вид в продължение на два века.
Обожавам такива села и винаги се опитвам да се изгубя в тях. Искам да мина по всяка улица и да видя всяка къща. За да обиколите Старият Долен ви е необходим около 1 час.
Една от основните разлики между Долен и Ковачевица е непопулярността на стария Долен сред предприемачи и реставратори. Долен е все още непокътнат и запазен така като е бил преди 200 години. Малко от къщите са реставрирани. Някак си във въздуха се усеща старото и родопското.
Село Долен било създадено по време на османското робство, когато родопчани били подтиквани към помохамеданчване. Селото е разположено в ниското и е някак си скрито. Може би това е привлякло първите му заселници.
По време на Възраждането доленските майстори се славели като най-добрите в каменната зидария. Интересен факт е, че всяка една от къщите в Долен има свой индивидуален архитектурен план и разпределение.
Цялото село Долен е като един музей на открито, в който можете да видите как са живели родопчани преди 200 години. Всяка една къща и двор са различни по големина и външен вид. По такива места винаги искам да мина по всяка улица и ако може да надникна във всяка къща.

Най-популярната забележителност в селото е църквата „Свети Николай Чудотворец“. Нейната камбанария се вижда отдалече. Към църквата е имало и килийно училище.
Църквата е построена през 1837 г. и това ясно се вижда на надписът над входа й. Интересена е историята за камбанарията на църквата. Тя била построена цели 100 години след самата църква, а камбаните били лети многократно докато се получи идеалният звук, който да се чува „през девет села в десето“.
В Долен няма кръчми или механи! Има няколко къщи за гости, в които може да ви предложат нещо за хапване.-Шарковата къща“.
Отпътуване за Кърджали по маршрут Доспат-Широка лъка-Смолян-Ардино-Кърджали.
Пристигане късно вечерта.

31/05/2024

Цена от: 255 лева

Автобус

3 дни/ 2 нощувки

закуска

Препоръчана, Топ оферта

Абонирайте се за специални оферти:
Абонирайте се за специални оферти:
Абонирайте се за специални оферти:
Copyright © Miss K Travel | Създаден от PixelVision
Scroll to Top

Запитване за По следите на времето – Банско – Лещен – Ковачевица