Приказна Древна Месопотамия 2026- самолет и автобус!

Отпътуване от Кърджали и Хасково с микробус до летище Истанбул. Полет до Мардин. Трансфер до хотела. Настаняване.
Следва туристическа програма в град Мардин.
град Мардин-  музей на открито ,един друг свят с тесните каменни улички .Старият град на Мардин е обявен за исторически и културен резерват под защита на държавата ,в който строителството на нови сгради е забранено. Мардин е и градът където заедно живеят представителите на различни религиозни общности и секти. Ще се разходим по чаршиите и ще опитаме най-вкусната леблебия в Турция.Ще видим най-интересните обекти в града –Улу Джами , построена през 12- ти век, медресето Зинджирийе ,построено през 1385та година, джамиите Лютфийе и Шехидийе, построени през 1371  година, джамията Дейрюлзафаран Шейх Зъррар ,чийто строеж приключва в периода на управление на артукския султан Неджметтин Ългази и църквата Кърклар, намираща се в центъра на града и построена през 596 година в чест на мъченика Мар Бехнан и сестра му Сара. Ще видим изображенията на Шахмаран ,почитана в Мардин, за която се счита,че е повелителка на змийте и пазителка на мъдростта. Местните вярват,че някога тя е живяла в крепостта,която обгражда града. Свободно време за вкусна вечеря в един от най- известните ресторанти, където може да опитате вкусни кебапи/“Кебапчийница на Ръдо”/ на главната улица .Това ресторантче от 40 години насам се ръководи от един и същ човек. Нощувка.

Закуска. Отпътуване за Мидят.
Мидят е известен с красивите си каменни къщи с много орнаменти. В него са заснети много от известните турски сериали. В градът живее голяма общност от християни, които са известни със своята сръчност и са изключителни каменоделци, дърворезбари и бижутери. Ще посетим старинен базар за красиви сребърни украшения .Тук местните се гордеят и със своето вино, което ще опитаме.
В Мидят се намират известните каменни конаци, в които са заснети много известни турски сериали. Свободно време за разходка и обяд.
Отпътуване за  величествения манастир „Св. Гавраил” (на турски „Мор Габриел”). Той е смятан за втория по святост сред православните християни в света. Първият разбира се, е в Ерусалим. Основан е още през 397 година от Св. Самуил и св. Симеон. Цялостната му реставрация завършва през 1997 г. и сега грее в пълния си блясък , потънал в зеленина. Има поверие, че ако човек 7 пъти дойде в него, става хаджия. Св. Гавраил (Габриел) пристига в него през 7-и век и това е големият разцвет за манастира. В този си вид всъщност той е от 1619 година. В гробницата му са погребани над 10 000 монаси, а в отделни гробове са положени св Гавраил и св. Самуил. На 130-та година след смъртта на Гавраил, обителта е подложена на грабежи, застигат я болести. Тогава изваждат костите на свещеника, отрязват дясната му ръка и тя се превръща в мощи, които се излагат всяка година на 21 август. Манастирът е действащ и в него има 14 монахини, 4 монаха и 1 епископ.
Следва посещение на Беязсу ,намира се на около 15-20 километра южно от област Мидят .Река Беязсу, която извира от подножието на платото и хълмовете южно от Мидят, тече към Нусайбин в долина. Беязсу е като оазис в сухата и безлесна география на Мардин, с хладната и бистра вода, местните дървета и зеленина. Питейна вода за Мардин и други области също се доставя от източника Беязсу. Задоволявайки водните нужди на Мардин през четирите сезона, Беязсу е и място за почивка  през летните месеци Рибарските ресторанти, разположени на река Беязсу, предлагат на посетителите рибата, която са уловили от реката . С маси и места за сядане, разположени край потока в стила на ориенталски кът, рибните ресторанти показват уникален облик на региона. Връщане в хотела в Мардин. Нощувка.

Закуска. Свободно време в Мардин или по желание с доплащане- Екскурзия до Древния град Дара и Диарбекир.
Отпътуване за Дара– едно от изумителните човешки творения в Югоизточна Турция. Скалния град често бива сравняван с Петра в Йордания. Построен е през 505 година от Византийския император Анастасий 1 , който го обявява за столица на провинция Месопотамия и го кръщва на себе си АНАСТАСИОПОЛИС. Градът преминава ту в ръцете на византийците, ту в ръцете на персийците. Според една от версиите по-късно е кръстен ДАРА в чест на персийския владетел Дарий. В наши дни едва една трета от Дара е проучена. Могат да се видят останките от издълбаните военни складове, общесвени бани, театър на открито, храмове, мост, агора, арки и други монументални структури. Но най- запазената забележителност в Дара е скалния Некропол. Впечатление правят и следите от фасади на църквата към Некропола с изобразената на нея Богородица с Младенеца. Заслужава се да се видят и останките от огромните водни цистерни на Дара, повечето от които са скрити под земята.
Отпътуване за Диарбекир.
Той е град-крепост, разположен на бреговете на река Тигър. Заобиколен е от крепостни стени, високи 8 метра, с 82 кули и четири порти, през които са минали много български борци за правда, просвета и свобода. Има 4 порти в римски стил, на които някога имало стража, която сутрин да отваря и вечер да затваря входовете към крепостта. Ако някой закъснеел след 12 часа вечер, оставал да пренощува извън пределите на града. По този начин местните се предпазвали от нападения и нежелани гости. Повечето жители били кюрди, но в града живеели и хиляди християни-арменци, православни араби и сирийци. Българите установявали с диарбекирските християни приятелски връзки и чрез застъпничеството и гаранциите им някои заточеници получавали смекчен режим и право да живеят и работят. Мястото е описано от много заточеници като пространство на ужаса, страха и смъртта. Те пътували от българските земи в пределите на империята до югоизточните й части пеш под дъжд, сняг, студ и изгарящо слънце. На вратовете им били окачвани специални вериги, наричани лалета. Вървели оковани по няколко човека, за да няма възможност никой да се откъсне от колоната. Ненужно е да се споменава колко много от заточениците умирали по тежкия път заради липсата на вода и храна.
Исторически древен град , завлдян от персийския шах Шапур.След заваюването на Юстиан I, виазантийците отново са изместени в 640 г. от арабското племе Бекир и името му е променено на Диарбекир, спирка е и по пътя на коприната. В 1001 г. става резиденция на кюрдската династия Мерваниди, а в 1534 год. Е завоюван от Сюлейман Великолепни и влиза в състава на Османската империя. Разходка по емблематичния мост над реката. Най- забележителната джамия в стария град Диарбекир – Козъм Паша Джами, построена в 1512 г, прочура заради нейното Четирикрако минаре, което изглежда провесено във въздуха. Минарето балансира върху четири базалтови колони, чудо на средновековното инженерство. Свободно време.
Връщане в Мардин. Нощувка.

Закуска. Освобождаване на хотела. Свободно време за финални покупки и отпътуване за летището. Полет за Истанбул.Връщане в България.