Тайните на Северозапада 2024 – Мездра -Монтана- Пещера Венеца- Берковица

Отпътуване от Кърджали в 05.00 часа пред Дома на културата. Пристигане в Мездра. Град Мездра е  сравнително млад – възникнал е в края на 19-ти век покрай построяването на гарата. Въпреки това, останките от близката крепост и артефактите, открити в нея и около нея, свидетелстват, че районът е пресечна точка на няколко цивилизации в продължение на повече от пет хилядолетия – от каменно-медната епоха до Средновековието.Ще разгледаме Крепостта Калето. Тя се намира преди гарата в Мездра. Извисява се гордо на скалист хълм на левия бряг на река Искър. Крепостта не е голяма и може да се разгледа за половин час. Облагородена е с алеи и стълби в подобаващ стил, които не бият на очи и не загрозяват старината. Снабдена е с доста обяснителни табла, за да добие човек обща представа какво вижда. В района на крепостта Калето са разкрити няколко археологически пласта от различни епохи: каменно-медна (IV хил.пр.Хр.); ранножелязна (VIII-VI век пр.Хр); римска (II-IV век); византийски период (V-VI век); Българско средновековие (IX-XI век). Посетителите могат да видят запазени останки от крепостни стени с 5-6 метров зид, които основи са върху останки от Халколитната епоха. В горната част на градежа личат особеностите на средновековното българско строителство. На това място е открита и отбранителна кула, която е била разрушена в средата на трети век.
Продължаваме към Берковица.Ще посетим Къщата музей на Иван Вазов. Един от най-плодовитите, от творческа гледна точка, периоди на Иван Вазов са свързани с град Берковица. Въпреки че живее в града по-малко от две години, патриархът на българската литература успява да сътвори множество разкази – „Митрофан и Дормидолски“, „Белимецът“, „Моята съседка Гмитра“, „Грамада“, „Зихра“, „На Ком“, „На детето“, „Малини“. Това казва и самият той.
„Животът ми в Берковица съвпада с един от най-плодовитите периоди в моето творчество”.
Той оставя трайни следи в живота на града, в който работи като председател на окръжния съд от месец март 1879 г. до месец септември 1880 г. Там живее в Ипеклийската къща, в която днес се помещава музеят, посветен на най-големия български писател. Освен с Вазовото наследство, къщата е прочута и със своя автентичен възрожденски стил, който запазва духа на Берковица от отминалата епоха. Построена е от български майстори и в средата на миналия век е обявена за национален паметник.
Както повечето къщи на знатни граждани по онова време, така и в тази първият етаж е бил приспособен за стопански цели, а горния – за живеене. Мъжкото крило се намира вдясно, където е живял и Вазов в просторна стая с камина, много прозорци и страхотна украса. В дъното на стаята е запазена автентична турска баня.
Въпреки че лявото крило е било женската част, в него е живял и друг от членовете на съда в Берковица – Иван Стоянов. По неговия образ е изграден героят на Дормидолски в произведението „Митрофан и Дормидолски. Впечатление в неговата стая прави изкусно дърворезбования таван, изработка на прочутите тревненски майстори.
Къща музей „Иван Вазов“ в град Берковица е един от 100-те национални туристически обекта. Намира се в съседство с Етнографския музей.
Сърбинската къща предава духа на миналото, точно такова, каквото е било преди повече от 100 години. Тя е типичен представител на архитектурата от тези времена. В нея се помещава Етнографския музей на град Берковица, който свидетелства за бита и културата на населението в региона.
Дейността по събирането на колекция, която да сложи начало на музейното дело в града започва още от края на 50-е години на миналия век. По-късно, през 1966 г., е учреден първия специализиран музей в област Михайловград (днешна Монтана). 5 години по-късно музеят е открит в Коновата къща, а в началото на прехода е преместена в Сърбинската къща.
Към фонда на Етнографския музей в Берковица спадат над 15000 експонати, които съхраняват и предават културата на региона. Близо 7000 души успяват да се докоснат до нея всяка година. Тук са представени редица занаяти, носещи препитанието на семействата в онова време – медникарство, свиларство, грънчарство и др. Градския бит също е представен, заедно с народните носии и изделията на тогавашното текстилно производство.
Колекциите са разделени на няколко теми: Накити, Костюми, Чипровски килими, Каракачански костюми, Градски рокли от 20-е години на 20 в., Керамика, Медничарство и др. Предлагаме ви да отделите няколко часа, за да можете да се запознаете изцяло с порядките в този край на богатата ни страна. Етнографския музей в град Берковица е един от 100-те национални туристически обекта.
Свободно време за разглеждане на центъра на града:
Часовниковата кула- Кулата е строена през 1762–1764г и е висока 21,42м. Имената на майсторите не са известни. Квадратното тяло, високо 11,80м, е иззидано от камък с хоросанова спойка. Има 9 хоризонтални дървени пояса, а за осветяване на вътрешността са оставени по 4 тесни вертикални процепи – мазгали.
Тясна дървена стълба извежда до осмоъгълната втора част на кулата, направена от дървена конструкция и обшита с шинди. Вътре са монтирани часовниковият механизъм и камбаната. Кулата е увенчана с островърха шапка, покрита с ламарина. Най-отгоре е поставена от властите металическа емблема -полумесец и знаме. Върху нея на 04 декември 1877г руски войник привързва бронзов кръст, израз на победата над Турция.
Часовниковата кула – съвременница на Паисиевата история, днес се издига като пилон над спокойния градски площад. Часовникът измерва времето с медения си звън.
Чешма Малинарка– построена е през 1967г от розов берковски мрамор в чест на девойките малинарки, които Иван Вазов възпял в стихотворението „Малини“. Намира се в непосредствена близост до Часовникавата кула.
Православния храм Рождество Богородично– Преизградена през 1843г и позлатена през 1867г. Иконите са изписани от Димитър Зограф, а дърворезбата е дело на Стойчо Фандъков – и двамата от Самоковската школа, най-добрата у нас през Възраждането.
Отпътуване за Монтана. Настаняване в хотел.Свободно време за разходка.Ще имате възможност да посетите Михайловата къща. ​Музейният обект Михайлова къща, открит през 1955 г. като къща-музей „Христо Михайлов“, е най-старият запазен паметник в архитектурно-строително отношение на територията на гр. Монтана. Намира се в непосредствена близост до православния храм „Св. св. Кирил и Методий“ и археологическата експозиция Лапидариум. В къщата е подредена етнографската експозиция „В света на баба и дядо“, която представя градския и селски бит от края на ХIХ и началото на ХХ в. Запазен е и кът на патрона.
Друг интересен обект е Лапидариума. Археологическата експозиция на епиграфски паметници от римската епоха е разположена в района на античния град Монтана, върху площ от 700 m², в парковата среда на Попската градина. В непосредствена близост са музейният обект Михайлова къща и православният храм „Св. св. Кирил и Методий“. Обемно-пространствената композиция включва 56 бр. паметници открити в Монтана. Надписите върху мрамора са единствените засега писмени извори за този провинциален римски град и съдържат ценни сведения за историята и културата на Монтана през II-III в.
Старата баня в Монтана се намира в централната част на града.Построена е 14 век от местните мюсюлмани. Предполага се, че тази баня е съществувала още от римско време.
Влаковата композиция.Състои се от парен локомотив и товарен вагон с оръжие.Участвала е в Септемврийското възстание през 1923 г в тогавашния град Фердинанд. Може да бъде виняна в закрито стъклено помещение точно до чакалнята на жп гарата. А оръдието си съхранява в Историческия музей.
Други забележителности- Площад Жеравица, Градски парк Монтанезиум, Слънчевата градина Монтана.
Посещение по желание на Крепостта Кастра ад Монтанезиум. Античната крепост се намира на височината „Калето“ или „Градището“ в югозападния край на Монтана, на около 40 м. над нивото на града. В резултат на археологическите разкопки са разкрити порта с кула, която е блестящ пример за крепостно строителство през III – IV в., казармени и други помещения, базилика и зидове от римската епоха, славянски жилища и светилище, както и жилища от каменно-медната епоха в най-долните културни пластове. Крепостта е разрушена през VI – VII в. при нападение на авари или славяни. Впоследствие върху развалините й е създадено славянско селище. От височината „Калето“ се открива великолепен изглед на града и на язовир „Огоста“.
Нощувка.

Закуска. Отпътуване в 09.30 за пещера Венеца.Пещера Венеца е една от най-красивите пещери в България. Намира се край Орешец. Пещера “Венеца” е открита през 1970 година, а от 2015 година е отворена за туристически посещения. Дълга е около 200 метра, за туристите са достъпни общо 5 зали, като придвижването става по изградената за целта метална платформа. Преминава се през няколко тесни участъка, в които за кратко се налага човек да се движи приведен. Това затруднява посещението на пещера „Венеца“ от трудноподвижни или много пълни хора.
Първото такова тясно място е още в началото на пещерата, малко след преддверието. Това е тесен тунел със стълба, по която преминаването е бавно и поединично. Входът на пещерата е бил доста малък и изкуствено е разширяван и нагаждан за посетители.
Туристическият маршрут в пещера Венеца преминава през 4 зали, а 5-тата може да се наблюдава от малка площадка в 4-та зала. Пещерата е много богата на типичните пещерни образувания – сталактити, сталагмити и сталактони. В нея се намира и най-големият сталактон в България с обиколка от 25 метра. Пещерата изобилства от камъка оникс.
Тук са намерили убежище прилепи, които могат да се видят и по туристическия маршрут. Уникалното за пещерата образувание са колониите от корали, подобни на морските.
Друго нетипично пещерно, но много красиво образувание, което може да се види в пещера Венеца са кристалите.
В допълнение на цялото това естествено богатство, пещера Венеца е уникално осветена – образуванията в залите са осветени в различни цветове, като някои от цветовете се сменят периодично. Истинско изкуство.
Разходката в пещерата трае около половин час в зависимост от големината на групата. По целия туристически маршрут е изградена пътека от метал, която не само улеснява ходенето, но и е направена така, че човек да не се хлъзга, въпреки влагата.
Недалеч от пещера Венеца има малка старинна църква от 16-ти век. Тя се намира на около 200 метра от паркинга за пещерата, но за църквата трябва да се тръгне в противоположна на пещерата посока. Църквата се казва „Свети Георги Руян“. Построяването й е свързано със стара местна легенда, според която някакво козарче загубило козата си в гъста растителност, недалеч от селото. След дълго търсене, козарчето намерило козата си до извор. Там козата се била окозила. На това място около извора хората от селото изградили свой храм.
Нашето пътуване ще продължи към Клисурския манастир. Клисурският манастир се намира в землището на село Бързия, между Вършец и Берковица, Северозападна България. Интересното е, че манастирът има статут на отделно селище със свой настоящ адрес. Разположен е в подножието на връх Тодорини кукли в Западна Стара планина. Според летописните предания на мястото на сешания манастир някога е имало основи на стара църква, както и останки от друг манастир, познат на старите хора като ” пустия манастир“. По време на Втората българска държава това място е било център на духовния живот на околността. Разположен в долината на река Врещица, той е носил името Врещенски манастир. Когато България пада под турско робство манастирът е опожарен и разрушен. За дълго време това място остава пусто и самотно.
През 17 век шестима монаси се заселват в манастира с намерението да го възстановят. Доброто им начинание, обаче съвпаднало със смутните времена по време на бунтовете, съпътстващи Чипровското въстания от 1688г. След потушаването му, въстанниците се укрили при монасите. Не след дълго турска потеря се запътила към манастира. Бунтовниците се спасили като избягали към Балкана, а монасите останали на своя духовен пост.
Не предали посоката на укрилите се бунтовници и затова били изгорени. На това място впоследствие бликнал извор, който се оказал целебен и много хора, изпълнени с вяра и смирение получили благодатно изцеление там. И природата се преклонила пред тази жертва на монасите в името на вярата и народа, като над извора израстнали шест букови дървета по броя на монасите.
По-късно през 18 век манастирът е възстановен със средствата на миряните от село Клисура ( днес Бързия). След около век, отново е опожарен от турския бей. През 1867 г. на Илия Стоянов от село Драганица му се присънил Св. Николай, който му подсказал да започне възстановяването на манастира. Това свое видение Илия Стоянов споделил с йеромонах Антим  (Александър Дамянов, по-късно архимандрит), който отишъл на мястото и си съградил колиба от пръти и клони. Йеромонахът първоначално възстановил  стария параклис  “Свети Николай”, магерницата и лековитото аязмо.
Всичко това той сторил със свои заделени средства. В течение на времето, въпреки забраната на турската управа да се събират средства от населението, Антим получил подкрепата на много майстори, които дошли от съседни села и издигнали храма “Св. СВ. Кирил и Методий”. В първоначалния си вид той не е изглеждал така както днес, но е имал същите размери и височина. Три години продължило строителството на храма, а средствата според документите  били лични, спестени от търговия и наследство.  От западната и северната страна били построени двуетажни сгради, които да поместят монашеското братство.
През следващото десетилие продължава изографисването и вътрешната украса на храма. На мястото на стария храм Св. Николай е издигнат нов, в южния манастирски двор. Църквата и манастирът са реставрирани през 1936-37 година и в този си вид са запазени и до днес. Много видни майстори и зографи са оставили подписа от своето творчество тук. Интересна е съдбата на манастира в наши дни. Днес, той е действащ женски манастир, в който през 2007 г. се заселват 6 монахини  българки от Вардарска Македония и една от София.
Какво ще видим?
Храм “Св. Св. Кирил и Методий”– гордо заема централната му част. Построен е от Архимандрит Антим Дамянов. В него ще видите изключителният дървен иконостас, изработен от Стойчо Фандъков, майстор от Самоковската резбарска школа, както и изключителни му икони, дело на зографа Никола Иванов. Стенописите са дело на професорите Георги Желязков и Георги Богданов.
Параклис “Св. Николай Чудотворец”– построен е върху основите на стария храм. Ще Ви впечатли с малките си кокетни форми и очарованието, което лъха от него.
Музей на църковната история във Видинската епархия -в него ще се докоснете до много ценни експонати от историята на българската църква и държава. Тук се съхраняват вещи на първия български екзарх Антим I. Той става и първият български председател на Народното събрание след Освобождението.
Около самия манастир има чудесен парк, места за разходка и хубаво заведение, в което да опитате от местните специалитети, приготвени с продукти от манастирската ферма. Не пропускайте да вкусите от дъхавото малиново вино!
Продължаваме към гр.Вършец. Вършец възниква като град около минерални извори и цялостното му развитие е свързано с балнеологията. Те са използвани още от римско време. В стари турски документи от 16 век , Вършец се споменава с името Виришниче. За рожденна дата на курорта, пък се смята годината 1850 г., когато Димитър Лучков, родом от Вършец е излекуван с минерална вода. 1910 е годината, в която е построена първата държавна минерална баня, а нейн управител е Дамян Иванов.
Прииждащите болни стават толкова много, че се налага изграждането на нова, по-голяма баня. Така през 1930г. се ражда новата минерална баня, построена в античен стил. Малко по-късно е създадена и Слънчевата градина. От двете страни на Алеята с чинарите изникват хотели и вили. Със застъпничеството на доктор Дамян Иванов град Вършец става горд стопанин на втория по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина в столицата. Парк с над 800 декара с борови насаждения и екзотични видове, който е и водоснабден чрез специална напоителна система. Вършец по онова време разполага и с електрифицирано казино, в което през 1938 г. е избрана първата Мис Вършец.
Минералната вода
Вършец е един от най-значимите балнеоклиматични курорти в България. За мен лично занемарен към момента, но с изключително много предпоставки да бъде възроден и отново да заеме своето първенствуващо място. Мястото, което заслужава. Минералната вода  (хидрокарбонатно-сулфатнонатриева) е със средна температура 37 градуса – бистра, без мирис, с приятни вкусово-питейни качества, ценни химични съставки, слаба минерализация.
Не пропускайте да посетите…
Общински музей Вършец – градският музей разполага с експозиция в 4 раздела- античен, археологически находки и монетна колекция, балнеология и етнография.
Алея на чинарите – една от най-прочутите улици във Вършец е пешеходната алея с чинари, между които има и секвои на над 100 години. През лятото клоните на дърветата се сплитат по начин, така че образуват зелен тунел, който почти скрива красивите вили, разположени от двете страни на алеята. През 20-те и 30-те години, първият бански лекар доктор Дамян Иванов, успява да засели тези вили със заможни българи. Вилите носят красиви цветни имена и такива на жени. Някои от вилите могат да бъдат посетени и днес.
Парковете на Вършец – като един изключителен зелен град, Вършец предлага няколко големи парка. Вторият по големина парк в България след Борисовата градина се намира именно тук. Сред 800 декара насаждения, може да откриете различни и редки видове, засадени от самия доктор Иванов. Непосредствено до Алеята с чинарите се намира и “Слънчевата градина”. Наречена е така заради алеите, които са разположени под формата на лъчи, а самата настилка отразява слънчевата светлина, вследствие на което тези алеи буквално светят.
Минералните бани – Вършец е един от най-известните балнеологични курорти на България и като такъв разполага със своите специални бански постройки. В самия център на града се разполагат и сградите на двете бани. Старата, построена през 1910 година към момента не функционира. Не така стои въпроса с Новата баня. Не се заблуждавайте като казвам Нова – строена е през 1930 година. Построена в бароков стил, днес тя е напълно обновена и функционираща. Разполага с минерален басейн и вани, които се използват за лечение на редица заболявания като болести на централната нервна система, опорно-двигателния апарат, съдово-сърдечни, еднокринно-обменни заболявания и др. Не пропускайте да се потопите в топлата минерална вода около 37 градуса, стресът гарантирано ще си замине. Интересно е, че приемът на мъже и жени в банята става в различни дни.
Царското казино – срещу банските постройки и днес може да бъде видяна сградата на някогашното царско казино. Макар и днес занемарено и оставено на безмилостната разруха на времето, казиното някога е било разкошно средище на светския живот. Това е и първият хазартен дом в България през 1922 година по идея, отново на Дамян Иванов. Сред честите гости на казиното бил и принц Кирил, братът на цар Борис III. През 30-те казиното бива допълнено от виенска сладкарница, ресторант с музика на живо, танцови салони, но и с електричество. През 1938 година тук е избрана и първата мис Вършец г-ца Олга Драндаревска. Някога царското казино е било под юрисдикцията на министерството на народното здраве и не е позволило на никой да го откупи. Така и до днес… тъне в разруха една уникална историческа сграда с безценна стойност.
Водопад Райски кът
Водопад Райски кът е по-известният от двата водопада край Вършец. Той е на река Бащица. До водопада се стига след 20 минутна лека и приятна разходка.
За да стигнете до водопада от центъра на Вършец поемате пеша към парка, който започва след извития каменен мост над реката до старите обществени бани.В парка следвате главната алея. Има си и указателни табелки.
Първо се минава през обширно място за пикник с гледка към върховете Тодорини кукли. Това място е Иванчова поляна. Продължавате нагоре по пътеката покрай реката и след около 10 минути стигате до водопада. Ще познаете мястото по мостчетата и беседките наоколо.
Това го казвам, в случай че сте там през лятото или есента. По това време, особено в сушави години, водопадът просто липсва. Най-много да мокри леко скалите, по които се стича водата. Били сме там през октомври и знам от опит.
Затова пък, пролетно време водопад Райски кът напълно оправдава името си. Не е висок, но водите му кипят и падат живописно в малко езерце
Водопад Заножене
Другият от водопадите край Вършец е Заноженският. Той е на река Орлощица и се намира в местността Водопада в покрайнините на квартал (бивше село) Заножене, на около 3 километра югозападно от центъра на Вършец. За да стигнете до водопада, трябва да минете почти през цялото село и на мегдана да завиете наляво, после продължавате до края на улицата, която стига до обръщало на автобус и от там да кривнете в ляво. Там има и табелка-стрелка за водопада. Още няколко метра и може да паркирате колата. Ще видите масичка с пейки и информационна табелка за Заноженския водопад.
От това място водопадът вече се чува и вижда. Ако направите няколко крачки по-надолу, ще сте в подножието му.
Водопадът е особено живописен, с буйни и широко разливащи се води, преливащи от едно ниво на друго, като на всяко ниво образуват езерце. Висок е общо около 10 метра.
Там в подножието на водопада ще видите, че над него минава мост. За да стигнете до моста и да погледнете водопада от горе и от другия бряг на реката, трябва да се върнете в изходно положение, сиреч до масичката с пейките и да поемете по пътечката над тях. За 2-3 минути сте на моста над горната част на водопада. От там гледката е съвсем различна.
Като стигнете на другия бряг ще видите тясна, стръмна и къса пътечка, която се спуска до езерото под първия пад на Заноженския водопад. Това място за наблюдение е също много приятно. Там много по-осезаемо се усещат водните пръски.
Отпътуване за Кърджали. Пристигане късно вечерта.